40 832 резултата
Това, което Бог ни дава, никой не може да ни го вземе
Той е верен и праведен да изпълни своите обещания, към нас.
Обещал ни е здраве - имаме го.
Обещал ни е любов - имаме я.
Обещал ни е да е с нас до свършека на света - с нас е. ...
Той е верен и праведен да изпълни своите обещания, към нас.
Обещал ни е здраве - имаме го.
Обещал ни е любов - имаме я.
Обещал ни е да е с нас до свършека на света - с нас е. ...
1028
1
Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...
865
3
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. ...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. ...
1481
8
Ти коя беше, ма?
- Ти коя беше, ма?
- Ти ни ма ли помниш бе, Еньо?
- А, да, аз пък с тебе ша са затормозявам, много ме интересува.
- Ти коя беше, ма?
- Ти ни ма ли помниш бе, Еньо?
- А, да, аз пък с тебе ша са затормозявам, много ме интересува.
2091
11
На Ния, която си пада по северняшките истории.
Съвет – най-добре се възприема, ако докато го четеш, ядеш праскова ;)
- Дайте сега аз да ви разкажа една история! – каза пепеляворусото момиче. Всъщност тя имаше много интересен цвят на косата. Пепеляво рус. Е, може би за Швеция или Норвегия няма да е т ...
Съвет – най-добре се възприема, ако докато го четеш, ядеш праскова ;)
- Дайте сега аз да ви разкажа една история! – каза пепеляворусото момиче. Всъщност тя имаше много интересен цвят на косата. Пепеляво рус. Е, може би за Швеция или Норвегия няма да е т ...
3737
14
Току-що Йоан бе избягал от училище. С ускорена крачка преминаваше от плочка на плочка по мръсния тротоар. От време на време слизаше на асфалтеното шосе. Въртеше главата си на посоки, с интерес наблюдаваше случващото се наоколо. Спираше погледа си върху всеки един човек, сякаш търсеше някой познат. О ...
875
ВАРИАЦИИ
Пет персонажа, неподозиращи за съществуването един на друг, попадат в пет случки, нищо не подозиращи една за друга, но приличащи си поне малко. Алина – разхайтено,младо, несериозно, екстравагантно, весело, забавно, красиво момиче, Никълъс - също толкова несериозен, на моменти пропаднал, без ...
Пет персонажа, неподозиращи за съществуването един на друг, попадат в пет случки, нищо не подозиращи една за друга, но приличащи си поне малко. Алина – разхайтено,младо, несериозно, екстравагантно, весело, забавно, красиво момиче, Никълъс - също толкова несериозен, на моменти пропаднал, без ...
878
Един човек постоянно се оплаквал от съдбата и трудностите. Често го чували да казва тихо :
- Господи, Господи - тежък ми е този кръст! Ето виж, животът на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това - живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър - ето, брат м ...
- Господи, Господи - тежък ми е този кръст! Ето виж, животът на другите е къде-къде по-лек. Боже, с какво заслужих това - живея праведно и чисто, не съм по-лош от другите. Даже съм много по-добър - ето, брат м ...
996
2
СТАН И МЕРИ
Самата мисъл за някакво си тъпо чакане, незнайно колко дълго, и то свит в някакво си ниско и неудобно кресло, винаги го дразнеше. Просто мразеше да чака. Мразеше и ниските кресла, с каквито, кой знае защо, са пълни всички приемни на разните шефове от най-различен калибър. С една дума, мр ...
Самата мисъл за някакво си тъпо чакане, незнайно колко дълго, и то свит в някакво си ниско и неудобно кресло, винаги го дразнеше. Просто мразеше да чака. Мразеше и ниските кресла, с каквито, кой знае защо, са пълни всички приемни на разните шефове от най-различен калибър. С една дума, мр ...
1115
Ана стоеше на улицата и гледаше бялата сграда, към която се беше устремила.
Още няколко крачки и започваше нов живот и ново начало... Бебето и даваше шанс да промени всичко, да започне на чисто и да се откъсне от порочния кръг, в който живееше! Сутеньорът и естествено не мислеше като нея и доказател ...
Още няколко крачки и започваше нов живот и ново начало... Бебето и даваше шанс да промени всичко, да започне на чисто и да се откъсне от порочния кръг, в който живееше! Сутеньорът и естествено не мислеше като нея и доказател ...
1049
16
Седя си сама в тъмната стая. В къщата всички останали спят. Чува се само дъжда отвън... Приятно е след всички тези
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излиза ...
слънчеви и горещи дни поне за малко да се появят облаци, които да ни напомнят, че света не е само слънце и горещи летни
нощи, изпълнени със страсти и безумни флиртове. Два дни не излиза ...
1184
4
Е, не е като Елин Пелиновата... спокойно!
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...
1680
20
НЕ СЛУЧИХ НА МЪЖ
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...
1632
42
(пенсионерско настроение с посвещение
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...
1478
6
Нали ги знаете онези умопобъркващи чревни вируси - имате чувството, че в стомаха ви е заврян миксер на бързи обороти, а живота ви за около 48 часа се изнася в най-подходящото за целта санитарно помещение. Та и мен ме беше пипнал един такъв. Със страшна сила! Така бях свикнала с вида на теракотените ...
1044
8
НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите сп ...
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите сп ...
975
2
Проклетата запалка пак не палеше. Езичето й нервно потръпваше в ръката, но упорито отказваше да запали. Нищо. В чантата си ще намери хиляди запалки. Все някоя щеше да запали.
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...
Може би ще ги спре някой ден. Но много обичаше да наблюдава как цигареният дим се разтваря в атмосферата пред очите й.
- Ава, ...
1400
6
P.S Това е първият разказ, който пиша, затова ако имате препоръки, моля споделете ги с мен!
- Говори пилотът. Моля, всички пътници да затегнат коланите и да си сложат маските, които ще се спуснат над тях! Имаме малка авария, която се надяваме бързо да отстраним.
Стюардесите се опитваха да успокоят с ...
- Говори пилотът. Моля, всички пътници да затегнат коланите и да си сложат маските, които ще се спуснат над тях! Имаме малка авария, която се надяваме бързо да отстраним.
Стюардесите се опитваха да успокоят с ...
1053
11
Щастливи ли сте ?
Все по-често ми се случва да задавам този въпрос. Повечето пъти си го задавам мислено, но на няколко пъти се улових, че го казвам на глас... Дали да ви описвам реакцията или е безсмислено? Едни ме гледаха обезумели, не очаквали такъв въпрос, чудейки се за какво щастие става въпрос, ...
Все по-често ми се случва да задавам този въпрос. Повечето пъти си го задавам мислено, но на няколко пъти се улових, че го казвам на глас... Дали да ви описвам реакцията или е безсмислено? Едни ме гледаха обезумели, не очаквали такъв въпрос, чудейки се за какво щастие става въпрос, ...
1794
21
Болката ми някак се стопява в спомените...
Препрочитам книги и си спомням...
Чета "Старецът и морето"... Спомням си любовта... Хубави спомени. "Душата ми е като камбана" - пеят Даяна Експрес...
Често искам любовта отново - онази в спомена - навсякъде...
Но няма вече да ти досаждам ...
Препрочитам книги и си спомням...
Чета "Старецът и морето"... Спомням си любовта... Хубави спомени. "Душата ми е като камбана" - пеят Даяна Експрес...
Често искам любовта отново - онази в спомена - навсякъде...
Но няма вече да ти досаждам ...
938
1
Беше цяло денонощие в отпуск и реши да я потърси отново. Затова се запъти към бара, в който я видя за първи път. Тогава бе разбрал само, че е била доскоро най-добрата и страстна изпълнителка на източни танци. Но не е позволявала на никого нещо повече от хвърлянето на рози и пари в краката и. Но по в ...
1304
15
Сиропиталище на спомените
Денят беше дъждовен и мрачен. Облаците се стелеха толкова гъсто, че изчезваше всякакъв шанс на слънцето да се покаже. Светът беше притихнал и някак смирено се мъчеше да се изправи отново на крака, след двете световни войни. С това, което му беше останало, без онова, което б ...
Денят беше дъждовен и мрачен. Облаците се стелеха толкова гъсто, че изчезваше всякакъв шанс на слънцето да се покаже. Светът беше притихнал и някак смирено се мъчеше да се изправи отново на крака, след двете световни войни. С това, което му беше останало, без онова, което б ...
1100
3
Беше тъмна нощ. Тя го очакваше - знаеше, че ще дойде, просто ей така. Но чакането я убиваше. И въпреки това щеше да умре и го знаеше.
Гледаше през прозореца тъмната уличка. Уличната лампа беше чак в другия край и светлината почти не достигаше до нея. В стаята също беше тъмно. Всичко изглеждаше черно ...
Гледаше през прозореца тъмната уличка. Уличната лампа беше чак в другия край и светлината почти не достигаше до нея. В стаята също беше тъмно. Всичко изглеждаше черно ...
905
4
Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, гр ...
1111
24
„Размисли и страсти"
с Професор Вучков
- Ало.
- Да.
- Ало. ...
с Професор Вучков
- Ало.
- Да.
- Ало. ...
2486
17
Глава VI
Главоблъсканици
Алексис излезе замислена от дома на вещицата. В този миг къщата засия и изчезна на фона на сияещите искрици.
- Всичко изчезва! - прошепна тя. - Това наистина е едно смахнато лято.
Момичето влезе у тях и рече на дядо си: ...
Главоблъсканици
Алексис излезе замислена от дома на вещицата. В този миг къщата засия и изчезна на фона на сияещите искрици.
- Всичко изчезва! - прошепна тя. - Това наистина е едно смахнато лято.
Момичето влезе у тях и рече на дядо си: ...
805
Глава V
„Танцувала ли си дявола на лунна светлина"
Алексис отвори очи. Тя бе у дома си в Лондон. Стана от леглото и погледна през прозореца. Утрото бе хладно и спокойно.
- Какъв странен сън?! - прошепна тя.
В този миг майка ù влезе в стаята. ...
„Танцувала ли си дявола на лунна светлина"
Алексис отвори очи. Тя бе у дома си в Лондон. Стана от леглото и погледна през прозореца. Утрото бе хладно и спокойно.
- Какъв странен сън?! - прошепна тя.
В този миг майка ù влезе в стаята. ...
676
Можете ли да си представите нещо розово, нещо много розово... толкова нереално дори? Нещо толкова чисто и невинно! Можете ли да си представите свят, където да не знаете какво е това страдание, болка самота... Нещо толкова красиво, до което никой не се е докосвал... Една любов, каквато никой не е виж ...
2012
2
Седнала съм на сивата ни каменна пейка, любов моя, и мислено крещя нашата парола:
"Обичам тееее!"
Думите ми летят към теменужения залез - невероятно красив - в розово, лилаво, люляково. Красив е толкова, колкото е красива любовта ни.
Дали любовта ни може да се опише с цветове?!
С всички цветове! ...
"Обичам тееее!"
Думите ми летят към теменужения залез - невероятно красив - в розово, лилаво, люляково. Красив е толкова, колкото е красива любовта ни.
Дали любовта ни може да се опише с цветове?!
С всички цветове! ...
1386
5
Греховете на Алкистис
византийска народна приказка
Имало едно време, една много загадъчна земя, която се простирала на юг от студени, студени планини. Това било древна земя, обитавана от зли вещици, добри горски духове, надарени нимфи и кръвожадни върколаци. В тази земя, в една отдалечена и много гъ ...
византийска народна приказка
Имало едно време, една много загадъчна земя, която се простирала на юг от студени, студени планини. Това било древна земя, обитавана от зли вещици, добри горски духове, надарени нимфи и кръвожадни върколаци. В тази земя, в една отдалечена и много гъ ...
1811
2
Пиит...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение. Пиит...
- Ало, Марийке, Дишо е. Ще те чакам утре у 5 часа на прелеза до денонощното кафене.
Пиит...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение ...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение. Пиит...
- Ало, Марийке, Дишо е. Ще те чакам утре у 5 часа на прелеза до денонощното кафене.
Пиит...
- Обажда се телефонният секретар на семейство Карамфилови, след сигнала моля оставете съобщение ...
1700
8
Живяло някога едно дете. То не било специално, било като другите деца. Обичало да се смее, да бяга в дъжда, да прави хиляди бели. Било нормално дете. Било добро и отзивчиво.
Вървяли си веднъж то и негово другарче. В един момент другото дете се спряло и вдигнало нещо от земята.
- Какво е това? – попи ...
Вървяли си веднъж то и негово другарче. В един момент другото дете се спряло и вдигнало нещо от земята.
- Какво е това? – попи ...
1445
2
Завист
- Финке, Финке, целото село на мене ми завижда, Финке! Ама, много завистлив тоя народ, ма Финке!
- Е, за ко ма?
- Ами, за всичко. Е, и за Пейо ми завиждат.
- Ама той е кьорав, ма Пешке! ...
- Финке, Финке, целото село на мене ми завижда, Финке! Ама, много завистлив тоя народ, ма Финке!
- Е, за ко ма?
- Ами, за всичко. Е, и за Пейо ми завиждат.
- Ама той е кьорав, ма Пешке! ...
1513
7
Полудявам!!! Тази магия помежду ни ме влудява. Кара ме да забравя коя съм, къде съм... Не знам какво става с мен. Всяка сутрин се будя с мисълта за теб и заспивам отново с нея. Всяка сутрин се поглеждам в огледалото, а дори там очаквам да видя теб. Когато си далеч, направо полудявам. А щом видя имет ...
2779
2
Пръстите му затрепераха от вълнение. Той отново щеше да я обгърне, да я погали, да вкуси от нея. Но тя не беше като онези момичета, които чакат да открият своята истинска любов. Тя се хвърляше в обятията на онзи, който я пожелаеше, а после не го пускаше да си тръгне, освен ако тя не му беше показала ...
1253
1
Седмица любов
- Вие ли сте с тумора? - изръси нетактично изрусената медицинската сестра, дошла да вземе кръв на Мики. - Ще ви заболи малко.
Малко ли! Сестрата така забоде иглата в ръката на Мики, че спука веднага и без това слабите вени. Мики само скръцна леко със зъби и не издаде възмущението си.
О ...
- Вие ли сте с тумора? - изръси нетактично изрусената медицинската сестра, дошла да вземе кръв на Мики. - Ще ви заболи малко.
Малко ли! Сестрата така забоде иглата в ръката на Мики, че спука веднага и без това слабите вени. Мики само скръцна леко със зъби и не издаде възмущението си.
О ...
1288
3
Камератa е разфокусирана и се тресе. Писна ми от пияни оператори. Смисъл, обаче, се вижда добре. Напук на кинематографията.
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по крака ...
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по крака ...
885
6
Найт растеше с дни. Беше весело, щастливо и много дружелюбно куче. Детето нямаше търпение да се прибере в къщи и да започнат лудориите - да се гонят, да се търкалят, да хвърлят пръчка... Мила се грижеше за кутрето като малко дете, знаеше, че доберманите са изнежени кучета - не понасят студа и затова ...
1668
5
От малка Мила мечтаеше за едно - да има идеалното семейство, голяма хубава къща с много деца в нея... През годините съдбата се оказа благосклонна към нея - намери си съпруг, подходящ за нея, удовлетворяващ всички нейни вкусове и фантазии, с когото живота не беше монотонен и сив, а едно вечно приключ ...
1656
3
Глава IV
Изгубената империя
Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород... ...
Изгубената империя
Двамата слизаха дълго. Долу ги чакаха извънземните. Групата огледа още веднъж пейзажа. Дърветата бяха някак странни, зловещи. Огромни скални колони се издигаха от земята и се губеха в облаците. Въздухът бе доста разреден и ги караше да вдишват по-големи глътки кислород... ...
858
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
