10.10.2019 г., 8:37  

Как доброто в епилог на живот е аналог

975 5 20

Беше ли ти интересно?

Зная, че не е уместно,

но ще те попитам в края,

истината да узная.

Може Рори и Росина

пак да срещнем догодина.

Скоро зимен сън ще спят.

Но, когато  се стопят

всички ледени висулки

и червените вързулки

на ръчичка се полюшнат,

а надеждата ти гушне

в бяло сърчицето детско,

ние мечата пиеска

с радост с теб ще продължим.

Няма да се уморим - 

аз да бъда папарак,

ти - слушател мой и пак

с приказка да те приспивам.

После сън да те завива

и да чувстваш в него ти

щастието как тупти.

Нека нашите герои

те приветстват: Пръв е Рори,

горски славен футболист.

И Росина, с поглед чист,

пак с балетен реверанс

се покланя тук пред вас.

Ето Мечо и Мецана.

Тяхното семейство стана

пример в горската дъбрава.

Нека да им кажем браво,

че децата възпитават

те на честност и на труд.

Тук е Кум Вълчан - прочут

полицейски капитан.

От съдбата е избран

на вълчица с амулет

той да донесе късмет.

А лукавият Глиган,

Дядо Кърт във дупка сврян,

който все за нещо трака

и госпожицата Сврака,

и мечокът Луд Илия - 

всички тук са се качили.

С вашите аплодисменти -

Лиса влиза! Комплименти

и за Руши - пръв приятел

на мечетата в гората.

Пълна сцената пред вас е.

Стана ли ви вече ясно?

В този кратък епилог

щастие е аналог

на живота им в гората.

Нека разберат децата,

че добро ако си сторил,

ти живота си помолил

то и теб да сполети.

Затова добро и ти

се опитвай да направиш.

Ако някога забравиш

как  сърцето го постига,

припомни си тази книга

от Пастирката Мария

и отново отвори я.

 

 

 ❤️❤️❤️ К Р А Й ❤️❤️❤️

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...