svetlitschka (Светличка)
558 4810
8.05.2021 г., 23:03 ч.

ПриРодата 

  Поезия
1074 8 17

В зелена и уютна пазва

засукал пръв път млечна гръд,

де вятър приказки разказва

и тайни клоните шептят,

 

отпускаш се и вдишаш жадно

упойващ въздух с аромат

на горски ягоди и в хладни

усои бързеи шуртят,

 

слуха ти галят с дивен ромон,

свободен шири се духът,

пробужда се в разнежващ спомен,

намерил брода към дома.

 

Събираш нежни опиати

в тревите, бухнали след дъжд,

дървета – снажни голиати,

ти пазят сянка с ръст могъщ.

 

Политаш с птиците на воля, 

в небето–пухкав балдахин,

да няма край денят се молиш,

да се разтвори сводът син

 

и да се гмурнеш в необята,

да се окъпеш в светлина,

притихнала под теб, земята

да свие цветни знамена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напоследък сме все при родата, 🌱пролетното зелено ми е слабост и страст. Вдъхновяващи детски стихчета споделяш, ИнаКалина. ☺
  • Опияняващо е при родата Намираш себе си. Чудесен пейзажен стих!
  • Потопих се истински в зеленината, Миленка, неописуем възторг! 🌾
  • Красиво, живо и вдъхновяващо!
  • Да изпълним сетивата си, Деа! 🌳🌳🌳
  • Красота!
  • Радвам се, че успях да предам нататък, Доче!🍀
  • "Събираш нежни опиати

    в тревите, бухнали след дъжд,"

    Вдишах красота...
  • "Сега съм у дома, сега съм в моя мир..." ⚘
    Благодаря ви, Роси, Мария, за милите думи! ☺
  • Силно съм впечатлена, Светличка! Тези треви, " бухнали след дъжд" и
    " небето - пухкав балдахин" ми легнаха на сърце ❤️Запомнящи са и дърветата " снажни голиати"! Твоята разходка из природата ми подейства като емоционален подарък, благодаря ти!🤗
  • Светулчице, толкова светлина струи от творбата ти! Слива се природата със стиха ти!
  • Зиги, радвам се, че те докосна!
    Красив стих, благодаря ти, Миг!
  • Разкриваш Всичкото на тайната в средата,
    в стих наситен с мнооого Светлина.
    Изгубих се за реалността и същината,
    но щастливо приютен в уюта на дома.

    Трохичка някаква, мъничка, нищожна,
    на искрица вечна от Божествена душа.
    Сама по себе си Вселена невъзможна,
    неделима капка... от морето на дома. Благодаря!
  • Великолепен стих!! Поздравления!
  • Почитания за Мали Минева, вдъхновителката на това късче любов.💚
    Искрени благодарности на Майстора!
    Силве! Пламене!
  • Хубаво е приРодата!
  • Светулче, написано е с такъв заряд, че ме замая, докато четях. Красота!Поздравления!
Предложения
: ??:??