ПриРодата
В зелена и уютна пазва
засукал пръв път млечна гръд,
де вятър приказки разказва
и тайни клоните шептят,
отпускаш се и вдишаш жадно
упойващ въздух с аромат
на горски ягоди и в хладни
усои бързеи шуртят,
слуха ти галят с дивен ромон,
свободен шири се духът,
пробужда се в разнежващ спомен,
намерил брода към дома.
Събираш нежни опиати
в тревите, бухнали след дъжд,
дървета – снажни голиати,
ти пазят сянка с ръст могъщ.
Политаш с птиците на воля,
в небето–пухкав балдахин,
да няма край денят се молиш,
да се разтвори сводът син
и да се гмурнеш в необята,
да се окъпеш в светлина,
притихнала под теб, земята
да свие цветни знамена.
© Светличка All rights reserved.
Намираш себе си. Чудесен пейзажен стих!
