27.07.2016 г., 22:45

Слънце, мое!

430 0 2

На М.

Не си отивай, Слънце мое!

Не си отивай, разбери!

Че ти огряваш и усое,

и най- високи канари.

 

И светъл е денят ми с тебе.

И чрез луната- вечерта.

Че ти ме галиш, като бебе.

Без теб горчива е солта.

 

Със теб е светло на душата.

Живея с тебе в светлина.

Едно си ти и над нещата,

и топлиш ме, като жена.

 

Живота ти си на земята!

Със теб се раждаме и мрем.

Със теб Вселената е свята

и лек е земният ярем.

 

Не си отивай! Ще изстинеш!

Това е лошо, разбери!

Решиш ли ти да си отидеш,

във теб и мене изгори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...