16.07.2016 г., 8:46

Снежинки посред юли

1.4K 2 18

Така и не разбрах какво се случи,

но тази ненадейна тишина

нахълта в мен безмилостно и счупи

на хиляди парченца радостта.

 

Богата бях, сред другите избрана.

Раздавах се, разголвах до сърце.

А щастието беше ми награда,

тъй  истинско и хубаво... Но днес

 

потъвам в тишината и се губя.

И цялата тъга съм, и боля.

А някакви снежинки посред юли

в душата ми валят, валят, валят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...