Така и не разбрах какво се случи,
но тази ненадейна тишина
нахълта в мен безмилостно и счупи
на хиляди парченца радостта.
Богата бях, сред другите избрана.
Раздавах се, разголвах до сърце.
А щастието беше ми награда,
тъй истинско и хубаво... Но днес
потъвам в тишината и се губя.
И цялата тъга съм, и боля.
А някакви снежинки посред юли
в душата ми валят, валят, валят...
© Жанет Велкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
