Видях твоите мъжки сълзи.
Усетих вкуса им солен.
В лятната вечер така ме боли.
Аз зная, че бяха за мен.
Дълго суша ги със свойта любов.
Със своята вярност суша.
Нежно-пенлива, като прибой,
с горещи целувки, с душа.
С жаркото тяло суших ги до писване.
С ресници прибрах ги в свойте очи.
Силен и смел-такъв съм те искала!
Попива ти мъката в мойте коси.
Твойте сълзици събирам във шепа.
Твоята мъка до дъно изпивам.
Бръчици до очите тихо прошепват
колко от обич пиян си! Как виеш...
Аз помня сълзите от радост, от мъка.
Лозница съм дива със силна мъзга!
Умирах притихнала в твойте прегръдки,
а ти ме окъпа с гореща сълза...
Нека сълзите ти мъжки да махне
женската моя малка ръка!
Без тебе е мъка, и тежко, и страх ме е...
Кажи ми, без тебе, как да летя...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Летенето сам е тъжно.
Но ти си до нея нали?
Прегърнати, сте ангел....