20 375 резултата
В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
  224 
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
  152 
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
  227 
Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.
Избягах... от своите мисли... ...
  195 
Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
  362 
Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...
  184 
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
  339 
Детската душа е чиста
повече от снежна писта,
от изворче в гората бистро,
дори от слънцето лъчисто.
На ангелите тя е дом ...
  663 
Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..
  318 
БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен. ...
  405 
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
  316  13 
Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
  433 
Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...
  479 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  461 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  482 
Ключе, но не от пощенска кутия.
Врата, с ръждясала брава.
Аз.. среда на празна стая
И прах.. навсякъде е прах..
И мисли, виещи във мен.. ...
  533 
Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...
И за какво ни бяха дните? ...
  153 
Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...
  235 
Когато всичко ни е безразлично,
обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.
Животът е любов несподелена, ...
  256 
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
  565 
От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...
  221 
/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...
  205 
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
  211 
Богата ли съм? Никой ме не пита.
Нали не съм родена като крал
с наследство тежко и най-вярна свита,
там някъде… по Френско, що живял.
Затуй, на думите ще си заложа, ...
  355  12 
ХИРУРГИЯ
Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно. ...
  239 
Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...
  186 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  169 
След няколко добре дошли ми бири
реших да правя самохаракири.
Естествено, в душевен план.
Поет съм-как да стана зян!
То политиците- с лопата да ги ринеш. ...
  161 
Събрал солта от пясъците на прибоя,
дъхът ти повей носи на сълза,
навярно някога ще бъдеш моя-
отречена през времето мечта.
И в хладни пръсти ще те стискам, ...
  177 
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето ...
  155 
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
  197 
Най-страшно е, когато си сломен
и сринат от най-близките си хора.
С обида и сълза си съкрушен,
захвърлен кат' ненужна вещ на двора.
Разбираш, че раздавал си любов, ...
  191 
Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите, ...
  192 
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
  372  13 
......................................
Всичко свърши! Краят май дойде?
Ще си тръгна само със мечтите!
На къде ли ще ме поведе
моят път? Нагоре, към звездите! ...
  153 
Трудно ми е да го призная.
Истината своя тук ще скрия.
Скривам я във тази страница.
Изскача сякаш тя от листа.
Мисълта за теб ме топли вечер ...
  331 
...
...................
.......................
.........
........
.. ...
  184 
Не искам да вярваш на нищо.
Откривай без думи света.
Израствай не никой, а личност,
не член на мъглива тълпа.
И Бог не търси ти във рая, ...
  338 
Дочувам отдалече смях и глъчка
добрите ми другари пак спорят,
търкалят шумно колело на пръчка –
все още непорасналия свят.
Разменят станиоли от бонбони, ...
  205 
Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...
  365 
Предложения
: ??:??