20 534 резултата
На арената
сцена
живот,
уморена, студена,
покрита със пот ...
  671  21 
"Уж съм разумен, боязлив,
а хората няма да предпазя
и към тях мечешки съм услужлив,
какво ме е еня за таз зараза,
с обща лъжица да се причастявате, ...
  557 
Кафе. Вода. Кристален пепелник.
Цигарен спомен. Абстиненция.
Пороци бели. Липси. Наркотик.
Клиент на траурна агенция...
Живот. Съдба. Театър. Роля. ...
  551 
Извън алегориите
или точно поради тях,
живеем в клишета и митове.
Стремим се нагоре,
към светлина, ...
  900 
Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...
  1100 
Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...
  856 
По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои. ...
  802 
Сърцето е запушено със тапа,
плачейки не може да тупти,
не знам, но любовта е сляпа,
и понякога наистина боли.
От името на цялата му същност, ...
  753 
Щом заразата е в мен,
мога ли да се опълча
със човешкия си ген
на характера ѝ вълчи?
В мен воюват две среди – ...
  810 
Часовникът се стича
в безплътна паяжина
от неискрен смях,
безплодни намерения
и прекършени илюзии. ...
  1142 
Искаш или не, полека
Ще я извървим пеша.
Най-нелеката пътека
В собствената си душа.
Ще е трудно в студ, но нека ...
  732 
Отвърнах взор от низости и злоба
и грейна в миг, миросан моят ден.
Разкъсани, веригите, на роба,
ръждясаха. Не са, не са за мен.
И леко ми е, светло на душата ...
  689  15 
И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта, ...
  513 
Научете ме, птичета бързащи
как да сбирам трохи доброта,
и от кал и от сламчици - свързващи,
да направя гнездо на света.
Търпеливо и вещо учете ме, ...
  417 
И се оказва - всички пишем
жива книга.
Героите се плашат
от куршум.
Мерзавците шушукат, ...
  529 
От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове, ...
  565 
Стенеше Земята ,, обновена,,
Изглеждаше разпъната и разкривена
Потресена от вик за помощ
Ръцете си протегнах в немощ.
Викът и грохот безпощаден ...
  938 
Минавам през тъмните двери
на моята нова реалност…
Часовникът странно отмери
начало на време печално.
Къде е сега светлината, ...
  1883  20 
Бъди добър, бъди добър...Така че
и други да повярват в чудеса.
Добра съм, да, добра, почти обаче,
че пак ми го изкарват, през носа.
Далече съм от вашите повели, ...
  827 
Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...
  966 
Бедното нямо момиче от вар
пак си говори с иглата,
с месеца щърбав, с гергефа си стар –
няма си други приятели.
Толкова дълго в килера стои – ...
  1405 
Има два типа жени.
Първите можеш да спечелиш.
Вторите печелят, който мъж поискат.
Мъжът винаги желае
жената от втория тип, ...
  1253 
От малък нагло
знанието любя,
парите - да,
съмнение не губя
и арогантно не ща ...
  740 
Понякога, когато съм ядосан,
започвам да мълча ужасно силно.
С лудостта ми по ръба на косъма,
тишината е крещящо видима.
Тогава съм безчувствен. От обичане. ...
  652 
...
Добре ли си в тясната каюта,
круизът плава без маршрут.
Надясно и наляво, все се лута -
компасът скача като луд.
Виж айсберга, красиво леден, ...
  537 
***
Къщичка за птици събира
множественото число на
вяра.
Настанена обич срича
пълнозвучни редки ...
  435 
Ще пишем стратегия.
За оцеляването.
За възстановяването.
За развитието.
Ще съжаляваме. ...
  904 
Не прощавам и прошка не моля!
Няма благост за всеки проклетник.
Мои свидни и грешни любови,
Видов ден пак за вас ще ме сети!
Не, не искам за себе си нищо. ...
  654 
Смъртта флиртуваше с мене
с злостен,но примамлив лик
опиянен от уxанието на черна роза
от своя плач аз чувам вик.
A oбруганата ми свята вяра ...
  702 
Еретико – лирично...
(поема)
Не словото било е във Началото,
а със критична маса експлозив
и всичко е започнало тогава: ...
  768 
Какво е стиха се аз чудя,
какво му е толкоз добро,
като аз само се губя,
в овъртяно и сложно писмо?
Някаква мъничка рима, ...
  719 
Аз няма да крада от чуждо щастие!
Да чакам някой сам да се лиши,
от уж, живота си прекрасен.
И с мене бедност да дели.
Защото видиш ли съм много важен. ...
  599 
Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...
  1325 
Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...
  994  12  24 
Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...
  826 
Помолиха ме в църква да се кръстя,
макар на възраст... Вече ми е време
за греховете милост да потърся,
ковчегът ми на други да не тегне.
Поръси ме със китката светена, ...
  1091 
Понеже все любов не ми достига
и нямам дом във нечия душа,
неведомите пътища събират ме
със нечия подобна мен, съдба.
Сред някакво измислено море, ...
  890 
Виж се, колко си празен,
ти човеко мразен.
Зависим от гнусни пари,
лишен от морал и ценности.
Грозно е твоето тяло, ...
  518 
Огърлицата е много скъпа,
огърлицата е златна, златна,
да внимава всеки и да не я настъпва
чухте ли, повтарят многократно.
Огърлицата е за стената, ...
  1071 
Написах ти писмо. Отново.
Не мога да престана да ти пиша.
Не, няма нищо ново, нищо ново,
а просто мисълта ми те обича.
И не е важно, че не ти ги пращам ...
  1110  10  13 
Предложения
: ??:??