20 534 резултата
Не си усещала, че ще ме няма.
Ще разбереш това, когато си отида.
Когато по гърба ми видиш раните,
кървящи още от обидата.
Тогава ще ти стане ясно ...
  671 
...
Тогава беше друго време -
илюзията бе мечта:
по-тънка от юздичката на стреме,
по-нежна от копринен шарф.
По-лека и от пеперуда, ...
  645 
Богатствата на древната земя,
позната като моята родина,
опитах в днешно време и успях
да преживея чудно лято синьо.
Прегръдка минералните води ...
  1204 
Ти искаше миг.
Аз с вълшебство предложих да бъде.
Какво по магично от това?
Хванати ръка за ръка в мига.
Ти искаше допир. ...
  2080 
Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече. ...
  730 
Нощта е мрачна и студена,
няма луна и звезди.
Апатията ни превзема,
сърцата ни тя заледи.
С надежда за слънце и лъчи ...
  473 
Със себе си не можех да живея
Но нямаше и къде да се изнеса
Копнеех демоните ми да онемеят
Но не успявах езиците им да отсека
Покрих се с бодли и отровен брашлян ...
  824 
"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
  3364  31  37 
Въпрос да си задам въднъж такъв,
напълно туй в реда е на нещата.
Не претендирам да попитах пръв,
къде живее всъщност светлината.
Дали живее в осветителни тела, ...
  527 
Изгубена, несподелена си оставам,
живота свой аз гледам отстрани
и с бавни стъпки остарявам,
остават в мен несбъднати мечти.
Отдадено на битието, ...
  996 
Бях жрица, нейде в небесата
Обгърната от нежни гласове
Бях огън, тлеещ в самотата
С пепел заплатих за грехове.
Летях над времето неустоимо ...
  716 
Прозорецът
Зад прозореца, листата,
разстлали са килим във парка.
По-надолу сред тълпата,
виждам детската пързалка. ...
  687 
Все още присядам на прага -
взирам се някъде там, надалече
още мечтая еднорога да впрягам,
и прашинки сълзливи скрито бърша,
макар че триста лета зад мене са вече... ...
  728  11 
Чужди обятия,
утеха- илюзия.
Хиляди мъжки ръце
отскубнаха цвете - делюзия.
Чаршафите смачкани, ...
  519 
Парчетата в света танцуват вихрено,
крадат едно от друго жива сила,
протича битката им без утихване,
от форма - в друга, вечно, без да спира.
А формата желае равновесие, ...
  1366 
Вали по ноемврийски. Бавно.Тъжно.
Едно уиски и самотна вечер.
Отдавна свикнах с облаци и дъжд.
(Потопите дори не ми и пречат.)
Отвикнах някак си да ме боли ...
  513 
Душата е прекрасно, съвършено цяло
съвкупност от любов, мечти в човешко тяло.
Тя знае свисше всичко за света-
усеща що е радост, болка, красота.
Понякога е тиха и вглъбена, ...
  772 
Разпнат орел...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...
  1159 
Пречупих лявото крило,
а с дясното едва замахвам...
Какво нещастие било
да приземявам дъх и жажда!
Небето да е само сън, ...
  1044 
Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...
  552 
Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...
  931  18 
Ще дойдеш, знам - едва когато
съм хванал пътя към покоя си.
Не ме посрещна, но ще ме изпратиш,
в деня, във който ще си вечно моя.
Тогава няма кой да те открадне! ...
  678 
Опекъл-недопекъл се, денят
търкулва се по делничния хребет.
От ъгъла на всеки кръговрат
минутите са адски непотребни.
Какво е тази мъничка частица ...
  1572 
Залезът разтваря двери
към болка, мраз и тъга
и рухват съмнителни вери
за живот в отвъдността.
И сянката на падащо листо ...
  678 
Чекръг
Какво правиш? - рекло времето
Капя- отвърнала водата
Но защо тъй много бързаш?- прошушнал вятърът.
- за да спася корена - отронила сълзата ...
  860 
Пак се сипна мъгла върху всички посоки.
Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.
Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ – ...
  818 
Животът бързо взе да се изнизва –
омокрена връвчица от кесия.
Защо ли не уших греховна риза
на младини за някой луд гидия?
И смелост не събрах да се преборя ...
  406 
Животът ни носи изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...
  841 
Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...
  1100  18 
Пред теб девойко запевам,
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам, ...
  1090 
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
  543  11 
Ето - денят си отива,
нощта своите криле разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...
  568 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1170  15  29 
Подпрян на две копрали заник-
денят се срутва плавно,
в неудържим каданс изтлява.
Времето променя цветовете.
Кой би могъл да го възпре? ...
  1865  11  18 
Чувства... крещящи, всесилни напират ...
Ала душата стерилна е - откъм емоция...
Бродим в несретната, тягостна нощ...
Всеки - удавен в свойта промоция!
Бледи лица и последващи блудкави сенки... ...
  773 
Все още ти минавам пътя,
като проклета черна котка.
Дали ще ме съзреш във тъмното
или ще стъпиш криво в локва -
Ти знай, че Аз съм! Сянката от минало. ...
  443 
Сърцето ми сломено пред света тупти,
за обич моли то,
просто чиста любов без нищо в замяна.
А хората така жестоки са,
да обичат могат само, когато им е изгодно ...
  683 
18
Виж тези прашасали снимки.
Къде е сега усмивката
с кривите млечни зъбчета
и бабина лютеничка по бузката?
Хей, погледни през прозореца! ...
  1115 
Аз съм цар на горите, а ти?
Вдъхновѝ се от моите думи
и красивия ден оцветѝ
с топлина и цветя помежду ни.
Разкажѝ накъде полетя... ...
  469 
А вятърът
защо напира,
издул
все още влажното пране.
Пак бърза ...
  638 
Предложения
: ??:??