248 353 резултата
КРИВОТО ДЕТЕ
... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,
че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,
че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,
тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам, ...
  212 
Радостта
Радостта е искрица, тя е малък
Подтик. Дух е тя. Смисъла на
Всичко във света.
Тъгата, радост тя е. Безизходицата ...
  244 
Тиха, силна, оправна и умна,
а всъщност си жена!
Мила, нежна и грижовна,
тиха, мека светлина!
Борбена и силна, смела! ...
  389 
О, Македонийо, сестро на Мизия и Тракия, защо проклинаш,
защо тъй жестоко тъпчеш своите чеда, на кого ги обричаш?
Преследваш изконната си българска кръв, по кой път отиваш?
Пусни сълза за страданието на поколения, недей да го отричаш.
Твоето жално минало недей потуля, недей да го прикриваш. ...
  266 
ЗАМЕСВАНЕ НА БОЖИ ХЛЯБ
Понякога се питам, щом разсъмне,
напразно ли сълзата е пролята?
Но с всяко утро зная, че покълва
поезия – магия на душата. ...
  204 
Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки ...
  592 
Безумието много ми отива!
Наивна - казват, влюбена глупачка.
В спокойствие сърцето да заспива.
Да казват, няма да са му спирачка.
Различна съм и много ми отива, ...
  585 
Две очи, във тях искри!
Тихи думи, не конкретни!
Една усмивка,
жестове кокетни...
и думи, пленяващи душата! ...
  454 
/ история по снимка/
Превърнах се в гарван,
снова между тук и отвъдното.
Смъртта е невярна,
отнася мечтите несбъднати. ...
  289 
В зеницата разкъсана на изгрева
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
  583  10  17 
Нежните ти, сияещи коси осветяват пътят на любовта,
и небесно-сините ти очи ме пазят от студ и тъга.
Твоята изкусно изваяна красота е като никоя друга.
Макар и да си далеч от мен, знай, че винаги ще ме вълнуваш.
Ще съм в еуфория, когато името ми споменеш. ...
  433 
ТОВА Е МОЯТ ИСТИНСКИ ЖИВОТ
... пари, злата, възторзи и заслуги не ме интересуват въобще,
на мене радостите ми са други – да си живея чист като дете,
събудя ли се сутрин, и да дишам със обич в откачения си ден,
да си седя в писателската ниша над стиховете свои вдъхновен, ...
  192 
САМОТНО ДЪРВО НА ХЪЛМА
Все още моят край не е дошъл.
Не се вълнувам има ли го Рая.
Не вих с човек до мене като вълк.
За слава и богатство не мечтая. ...
  190 
Днес опитай да станеш от верния край на кревата,
не изключвай будилника четири пъти през пет.
Направи си кафето с лъжичка по-малко апатия.
И обуй си пантофите с десния първо напред.
Забърши огледалото — там се усмихва деня ти. ...
  628 
Не искам
да знам
за кого
си мислиш
в 3 през ...
  478 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  520 
Как трудно се събличат страховете
и стиска устни навикът стаен.
Растат с копнежите ни ветровете,
след отпечатъка на съдбоносен ден.
От всяка лудост нароена, ...
  397 
What if every second came faster that normal?
Is the time going to be broken or the device you see the time on?
How will we know?
Who are we to know these things?
If we had the answer to everything there would be no point for us to exist. ...
  322 
В джоба на сакото си скрих
пет лева и три цигари -
за всеки случай, за черни дни
да има; че видиш ли,
ще дойде време, ще завали: ...
  682  10 
Някакви приятели
Има ги всеки.
Когато е тъмно,
скрити в сенките,
когато е светло ...
  226 
когато рози
подаряват се - сърца
се насълзяват
  171 
Болката изпълва ми сърцето,
невинни хора пострадаха пак,
зверове* ги убиха на концерта,
над Русия клета спусна се мрак!
Техните близки сълзи леят, ...
  896 
"Е В О Л Ю Ц И Я"
Всичко и всички следваме Мисълта...
Енергията и Тя прави същото,
Мъдростта я преследва и Глупостта
и чак след това при себе си се завръщат. ...
  508 
Сънувах те
Сънувах те снощи отново
с пуловер във цвят светлосин,
загубих си чудното слово,
видът ти ми беше любим. ...
  220 
Отскоро се гневя на две клишета,
и обземат ме низки страсти.
Първо, че само силните имат късмет,
и второ – нямало пълно щастие.
В коя точно част се намирам, ...
  224 
Простена девственият лист,
че стих ще пиша за Азис,
за чалгата и за кючека,
за бъдещето на човека...
За виртуалната реалност, ...
  527 
С такваз Демокрация
си обезбългаряваме нацията.
  182 
СОЛ В ГЪРЛОТО
... дъжд се свлича на масури откъм ниското небе,
тръгват облаците сури – дим през скъсано кюмбе,
а вълните с кеф прескачат гърбавия вълнолом,
с опакото на бръснача бръсна спомена за дом, ...
  275 
Спъвам се в нашето минало,
вдигна ли поглед напред,
спомени черни и тежки
витаят вечно навред.
Из тъмни студени улици ...
  293 
>
Някога, някога, толкова някога –
точно както сега,
хора живяли, любили, мразили –
спомен са само сега. ...
  482 
ПРОСЯК НА БЪДЕЩЕ
На нея
Дали обичаш космоса
и синевата,
и тези омагьосали ме ...
  254 
Отдавна в хорската пустиня
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината ...
  268 
Любов царѝ! -
Любов царува! -
И щастия̀
ознаменува!
Любов царува ...
  168 
Докато български си бяха,
живееха си бейски.
Гафовете сгафиха, когато
станаха и европейски.
  404 
В душата не може да се появи дъга, ако в очите не е валял дъжд.
индианска мисъл
А аз валя. От толкоз време.
Превърнах се в облак,
езеро, река. ...
  318 
Пробуждах се и силна, и сломена,
и с весели, и с вехнещи очи.
Заспивах и щастлива, и ранена,
но винаги с нестихващи мечти.
Обичах и сърдечно, и привидно, ...
  173 
Трагедиите – малките – големите,
те си вървят – говорят по човека,
но сянката му как ще я отнемете?
Душата му? От нея е по-лека.
И следва той на слънчицето друмите, ...
  270 
На човека, е нужен човек.
Не е важно точно какъв...
по-малко красив, дори не съвършен.
Но определено... роден и скъп.
На човека, е нужен любим. ...
  385 
Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона, ...
  335  10 
СИНЪТ НА СТИХОВЕЯ
... дали е от безсмислените дни, в които пропилях торби с надежди,
вървя в руини прашни съсипни, останали след мен из дните прежни,
надире – там, над птичите бърда! – се ветролеят светлите ми ризи,
цял век си гладя бялата брада, редя години – в стихчета – на низи, ...
  165 
Предложения
: ??:??