248 900 резултата
***
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...
  314 
Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...
  190 
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
  254 
Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...
  287 
Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...
  204 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  207 
Пролет пукна, ние не изпукахме.
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?
За война говорят политиците, ...
  249 
Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца, ...
  517  13 
Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...
  364 
Далеч от дома
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях! ...
  271 
Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...
  221 
Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...
  197 
С годините във пусти виртуал
бая, съзнах го, май съм се олял -
Преглеждах стари свои публикации,
ми то е секс... и порно вариации...
Ма то е ужаст - изрази нефелни, ...
  306 
Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...
  268 
Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...
  543 
Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание. ...
  176 
Знание и приложение
Знанието е всичко, инфо- и идеи.
Идеите са светлина. Картини на ума
знанието дава.
Картините съседни-близки, в момент ...
  296 
Най-голямата любов е
тази, дето само с мисъл пали
твоя плам.
Времето без нея спира,
а със нея скоростно тече. ...
  214 
Лакомият Васко
Днес родителите млади
пак се караха на Васко.
Пазят зъбките му здрави
и не дават нищо сладко. ...
  875  15 
ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
  186 
НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...
  281 
В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
  275 
В този сайт няма нищо различно
от живота във наш’та страна:
Някой драска романи - трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...
  1014  11  41 
В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
  228 
Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...
  524 
Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
  824 
Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
  284 
Самотни очи в огледалото гледат.
Сълзите броят в самотната нощ...
надеждата отдавна загубили,
дори малката надежда за живот.
Тъгата, самотница, майка любяща, ...
  204 
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  241 
На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
  216 
Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...
  593  13  12 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  249 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  297 
Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...
  289 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  238 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  527 
Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
  195 
Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...
  443 
Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
  551 
Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...
  179 
Предложения
  • Тъй тежко е да видиш ближни преминали на вражеска страна. Синът предаден беше трижди от най-любимите...
  • Нямам време за късни раздели в тишина, от която боли. Само длани, до болка поели шепа кръв от фалшив...
  • Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез. Кърви вселената, превърната в сълза. Проко...

Още произведения »