20 531 резултата
Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
  528  13 
От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...
  600  10  12 
Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...
  579 
Понякога светът ще ти се вижда тесен,
не ще намираш място от тревога.
Понякога ще ти се струва пътят лесен,
понякога ще води той към самотна бърлога.
Трудно ще поемаш дъх, ...
  733 
Няма я вече хладната есен.
Клоните празни белота обгърна.
Пее самотно снежната песен,
че нашето "вчера" не можем да върнем.
Няма днес птици нахални, ...
  457 
На Благовец е благо да се пие,
на Благовец е блага любовта.
На тоя ден по-благи сме и ние
и някак благ изглежда ни света.
Почистваме дворòве и градини, ...
  528 
Ще скъсам на тревогите каиша!
Запращам ги в някой ъгъл чер
и въздух в дробовете си ще вдишам
аз няма да живея в страхове!
Под прашните мостове на живота ...
  777 
Живея в приказка. Но без петнайсет.
Накрая нещо все не и достига.
Пред стълбите ме чака не каляска,
а крантаво магаре. Без талига.
Прозорците на църквата са слепи. ...
  680  26 
Прозорецът на твоето пространство
Което, ти разказва за света, в
Него Ти сериозен с постоянство
Неотклонно носиш си дълга.
Усмивката е твоето влияние ...
  738 
Буквално, ни делеше океан.
И някакви си седем часа разлика.
От моята душа ти дадох грам,
останалите двайсет - ги похарчих...
А иначе дойдох със пълни шепи, ...
  575 
На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Навън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце.
В очите ми живеят скорпиони ...
  555  14 
Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
  360 
Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...
  328 
Само изглежда внезапно,
а всъщност
започваме да умираме
веднага, след като се родим...
Прието е да наричаме ...
  617 
Днес е денят в който отпътувам
За последно зървам житни класове,
майки с деца на ръце и птички сладкопойни
Вятърът шуми,но всеки друг мълчи
Какво да кажат? Аз избрах моя път ...
  860 
Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...
  1048 
Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...
  417 
Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...
  453 
Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...
  676 
Като река,
която сънува морето,
все препускаш натам,
където те тегли сърцето,
припламват звезди ...
  314 
Често в сънищата си танцувам.
С червена рокля като пламък.
А другият е само блян, без образ.
Като нота. Като морзов знак е кратък.
Прелитам хиляди пространства. ...
  676 
Оставих частици от душата си по нашите земи.
Къде не бях, и в най-забутаните тъмнини,
и в най-прекрасните места.
Морето ме прегърна,
планините ме приютиха ...
  426 
Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна ...
  482  13 
Детска мечта
Едно дете мечтае си така сега,
да бъдат заедно с майка и баща.
Да има усмивки по техните лица,
да си говорят тихо,да има тишина. ...
  384 
Разни думи,
мнение с цел да ранят.
С профучаващи куршуми
ще разрушат,
неразбиращи защо са тук, ...
  526 
Какво е нощ без звезди,
китара със скъсани струни.
Море без бурни вълни.
Път без посока.
Какво е птица с пречупени криле, ...
  639 
О, виж съдбата си. Сега я виж!
На кой друг ще отдадеш тази радост?
Минава светлината. Не затваряй очи!
Не се лишавай от тази драгост.
О, тя съдбата е в слънчевите лъчи ...
  457 
Само външно добри сме, а дали е така
в действителност, колко сме прями?
Често пъти играем задкулисна игра
и невидимо злото остава!
Зад премислени ходове лъсва лъжа, ...
  657 
Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи , ...
  318 
Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...
  407 
Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...
  592 
Всички са силни на думи ,
но никой не е силен на действия ,
всеки се прави на някой
който не е .
Всеки си мисли , че ...
  1633 
Фалшива любезност? Моля? Не е за мен!
В преструвки животът ще премине така.
Комедийна актриса ли виждате в мен?
Нямам маска, която да сложа пред вас!
Арогантна била съм? Как ли пък не?! ...
  792 
Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -
същинско доказателство за престъпление.
Прашасали на купчина мълчат
очакват сякаш заколение.
Дори ги няма тайните места, ...
  516 
Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи, ...
  467 
Затвори очи и в мислите си потъни
в миналото се върни
и в бъдещето отлети
смело криле разпери
Докосни отминалите дни ...
  580 
Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато, ...
  505 
Пред избор съдбовен!... Какво ли ме чака?
Неделята сляпа... Вратата към брака...
Душите ни влюбени са хармонични
и леко прелитат през точки критични.
* * * ...
  305 
И час след час, и ден след ден
натрупват се годините.
И пак за теб, като за мен,
разлистват се градините.
И раз след раз вървиш натам, ...
  422 
Поспрях на пътя да си отпочина,
аз срещнах случаен минувач,
попитах: От къде да мина,
за там където няма плач!
Той ми отговори: ...
  633 
Предложения
: ??:??