20 570 резултата
Черни, тъмни, непрогледни -
гласове злокобни, за твой упадък жадни.
Оглеждат се наоколо, изчисляват и преценяват
кога свободно е поле за мисия 'изтребване наред'.
Истина, лъжа, перцепция - измама. ...
  316 
Всичко се плаща
В живота всичко има си цена-
любов, богатство, щастие, мечти!
И там, на касата пред вечността
сметката си всеки ще плати! ...
  380 
Най-покорно стоя и завързвам очи доверчива,
покажете, сестрици орисници верния път,
че душата ми нощем с горчива тъга се опива,
всяка скрита сълза за сърцето е равна на смърт.
И подавам ръка, накъдето решите водете, ...
  260 
Стих е преведен от смия автор.
На крилете на илюзии, в небето тревожно,
Ти се рееш високо, целият свят стана невъзможен.
Сенките танцуват, формите губят граници,
Ти си пленник на сънищата, без право на други традиции. ...
  506 
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор, ...
  298 
Веригите на време и пространство счупих,
на пук на сивотата
аз летя.
Високо,
докосвам аз небето, ...
  251 
В горещината се чуват само стонове
все едно е ад. Душата на хладно е
прибрана. Пуснала в сърцето столони…
И пие от него. Виното вече е жадно…
Колкото по-красив е миражът, сякаш ...
  367 
Животът си предвидих с точност
до няколко несбъднати късмета.
Случайното изглежда ли нарочно,
щом никога не спираш към успеха?
И мисля си, дали ще съм след края - ...
  273 
Аз не съм се родила наново
след жаравата в твойте очи,
няма помен от моето слово,
премълчаното още горчи.
И не съм замечтала отново ...
  392 
Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.
Избягах... от своите мисли... ...
  275 
Излиза малко евтина. Не струва,
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват,
осъдени за обич да беднеят.
Отварял съм вратите на сърцето си. ...
  573 
Понеже дрънкам врели-некипели,
или пък меч, а дребна съм. Уви,
каквото чели сте до днес сте чели...
От утре нищо. Карай да върви...
Понеже всяко чудо три дни трае, ...
  276 
Не си представях, като малък,
че вдън душата си ще гледам,
дока̀то Бог ми дяла камъка,
чиито прах отмерва времето...
Но бях се вързал на живота, ...
  508 
Детската душа е чиста
повече от снежна писта,
от изворче в гората бистро,
дори от слънцето лъчисто.
На ангелите тя е дом ...
  825 
Написани са толкова слова...
С колоси не искам да се меря.
Когато ме споходи самота -
пиша, тъй както си умея..
  514 
БЕЗ ПРАВО НА ВРЪЩАНЕ
Препуснал по пътя на времето,
отронва се новият ден,
притиснал снага върху стремето,
от слънце след черната нощ озарен. ...
  536 
Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам.,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Хората дума за всичко си имат. Бащѝчко ...
  400  13 
Последната река ли е живота?
Пресъхват сякаш вече всички извори.
Прибираме се в своите Голготи,
а сушата за скръб ли е измислена?
Затуй ли, щом дъжда не завали ...
  615 
Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа, ...
  689 
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме. ...
  588 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  675 
Ключе, но не от пощенска кутия.
Врата, с ръждясала брава.
Аз.. среда на празна стая
И прах.. навсякъде е прах..
И мисли, виещи във мен.. ...
  726 
Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...
И за какво ни бяха дните? ...
  258 
Вече за него никой не пита
как от овчар стана крал,
как овърша света със своята свита,
за разгулният живот, който е живял!
За концлагерите аз чест ще заложа, ...
  378 
Когато всичко ни е безразлично,
обидата, тъгата, радостта,
това е състояние клинично,
описващо живот преди смъртта.
Животът е любов несподелена, ...
  326 
След цяла вечност на терзания,
изпълнили до гуша мойта лирика,
преседна ми, защото е мълчание
щом няма кой да чуе вѝка ми...
Но някъде в дълбокото на времето, ...
  809 
От глътката на първия живот
до днес, когато дишам пълнолетно,
помъкнал вече смъртния хомот,
все още се надявам да не легна...
И нищо, че въртят ме колената, ...
  331 
/по действителен случай/
Не знам къде живея..
Луд ли съм?
Ту плача, ту се смея.
Май съм на съседната планета, ...
  270 
Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...
  326 
Богата ли съм? Никой ме не пита.
Нали не съм родена като крал
с наследство тежко и най-вярна свита,
там някъде… по Френско, що живял.
Затуй, на думите ще си заложа, ...
  494  12 
ХИРУРГИЯ
Най-прекрасният лек за ранена и болна душа
е да седна по залез и дълго на запад да гледам –
как оттатък баира мълчи търпеливо нощта,
а светликът пилее брокат и елмаз до последно. ...
  334 
Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...
  258 
Готова съм звездите да не видя повече,
готова съм в мрака да се потопя.
Готова съм на много още,
готова съм на толкова неща.
Готова съм самотата да посрещна ...
  295 
След няколко добре дошли ми бири
реших да правя самохаракири.
Естествено, в душевен план.
Поет съм-как да стана зян!
То политиците- с лопата да ги ринеш. ...
  295 
Събрал солта от пясъците на прибоя,
дъхът ти повей носи на сълза,
навярно някога ще бъдеш моя-
отречена през времето мечта.
И в хладни пръсти ще те стискам, ...
  306 
Аз избягах - ти остана
да лежиш разкъсан във прахта.
Даже не превързах твойте рани -
няма смисъл - падаше нощта.
Радостен бях, тупкаше сърцето ...
  259 
Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...
  266 
Най-страшно е, когато си сломен
и сринат от най-близките си хора.
С обида и сълза си съкрушен,
захвърлен кат' ненужна вещ на двора.
Разбираш, че раздавал си любов, ...
  244 
Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите, ...
  243 
Сънувах ли, сънувам ли минутите,
на искрено доверие и нежност?!
В душата ми тъй тъмно е и смутно е.
А мислите ми вдигат сто метежа.
Повярвах ли наивно аз на думите, ...
  541  13 
Предложения
: ??:??