247 650 резултата
(по Рей Бредбъри)
Вещица съм, знам една магия,
в шепите си крия чудеса.
Нощем се превръщам във стихия,
сутрин съм по-нежна от сълза. ...
  184  18 
Човек:
Не вярвам в тебе,Боже!
С какво помогна ми изобщо?
Само да ме наказваш можеш
и никога да не ме поглеждаш! ...
  72 
М А Ш И Н И С Т И
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
  50 
Безкрайното случайно ме повика.
Аз бях и съм и ще, и вчера, утре и сега.
Преброих го и усетих, че сме си прилика.
Извираме и вливаме се в една река.
Кръговрата нежно ме прегърна. ...
  83 
Искаш да знаеш как те обичам -
като дъхаво хрускаво крайче
на хляба, току-що изпечен.
Защо те обичам ме питаш -
защото се чувствам до тебе ...
  204 
Нищо, че вече съм голяма
дядо Коледа ще помоля
/само да не научи мама/
нов татко ще си измоля.
Този в къщи не го искам ...
  224 
Не ме обичай! Думите ми парят.
Погледнеш ли ме скришом – мой си вече.
Камбаната си претопи звънарят,
сънува ме монахът всяка вечер.
Не ме обичай! Толкова невинна ...
  168 
Спокойствие ли? В зона земетръсна?
Бушува лава в тънките ми вени.
В пожарища умирам – да възкръсна.
Любов безсмъртна, като птица Феникс.
Душата ми е огнена богиня, ...
  125 
САМОТНИКЪТ НА СЕДМА МИ ПЕЙКА
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
  69 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
  112 
Градът си е същият, хората – същите,
но някак присвиват душици унило.
рисува димът по небето над къщите
пътека за зимата с черно мастило.
Жълтеят такситата, сякаш са весели, ...
  158 
ТВЪРДИ ГЛАСНИ ЗА ШЕПОТ
Ние може да плачем –
много силно и искрено,
да кълнем след палача,
да ругаем потисника, ...
  118 
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
  289  22 
НЕДЕЛНА НЕЖНОСТ
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
  116 
Силно… Слънцето печеше
над поля и градове.
Слонче… в жегата вървеше
редом до едно момче.
А момчето - в тази жега ...
  164 
Дядо Коледа, прости,
непослушничка аз бях,
с мъничките пакости,
може би се поулях.
Мама каза ми: "Поспри! ...
  270 
Под покрива на моята душа
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
  47 
Старинни къщи с
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...
  87 
Къде е... ?Кое! Попита ме времето.
Къде е вярата в тях... лъжата ли тачат!?
А дали не лъжат нас... Наивниците.
Кокуди от памукова плантация.
Риба уловена с примамка... ...
  112 
В моя свят не съществува зима.
Мъничък е, ще го побереш
в пламъка на трепкащата свещ.
В стих неписан... Там съм ти любима.
В синята луна на онзи юни, ...
  125 
Един-единствен избор е възможен -
като орел или влечуго да умреш.
И в този свят нарастващо тревожен
звездите в полет да предпочетеш.
Да бъдеш мисъл вън от ято устремена, ...
  151 
в луната се скрих, но не в онази на небето
А в моята, тази дето свети в сърцето
Сгуших се там, намерих покой
в капките дъждовни, в силния порой
Забравила бях звука на щастието, и ето пея ...
  71 
КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя, ...
  115 
Ръцете му,
ако ръцете му усетиш,
с онази нежна топлина,
сама ще съблечеш
и греховете, ...
  150 
На ВМ
Съдбовните срещи се случват веднъж.
Те носят наши изгубени части,
Забравени във времето, когато наш е бил светът.
Във погледа на влюбения се оглеждат душите ни ...
  107 
Петя:
Настъпва пъстра есента.
Листата сипят се на воля...
Пък аз започнах да мета,
че трябва да изчистя двора. ...
  208  13 
В една скрита сълза-
слънчева и солена,
себе си ще възмездя,
за да ми олекне.
Утро-накапано с роса ...
  115 
Тази нощ е просто наша,
аз те каня в моя дом.
Стъпваш в сняг, разложен в каша
и вървиш към мен без стон.
Сипвам първа доза водка, ...
  127 
БЯЛО СТАРЧЕ ВЪВ ВСЕМИРА
Седма пейка. Минус седем.
Бира „Старопрамен“ – кен.
Вятър – северен. И леден.
В крайчеца на моя ден. ...
  74 
Дядо Коледа, реших
да ти пиша днес писмо
и избрах да бъде стих,
пълен с вяра и добро.
Искам ти да подариш ...
  255  11 
Когато от старостта си ти притиснат
и гонитбата с времето е вече отписана,
хиляда страници не ще ти стигнат
живота си в книга да опишеш.
Животът кратък е в мислите на стареца ...
  105 
Помниш ли онази вечер
с най-красивите звезди?
Помниш ли онази вечер?
В нея бяхме аз и ти.
Помниш ли любов такава, ...
  93 
Из сънните площади
се лута вятър тих,
пилее листопади,
рисува щрих след щрих
от есен невъзможна – ...
  137 
Once two hunters found a trail,
It looked like left from lion's paws.
Imagining the lion's nails,
They felt some fear, I suppose.
The first proceeded though his fear, ...
  104 
Несметно, самò, неоценено
Бърза, няма същото, свое
Седни до мен, запали цигара
Моето е твое
Вятърът е време ...
  132 
Енергията минава през какви ли не вариации
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.
За това, което става, за това което сме. ...
  60 
На теб, когото обикнах навеки
и в душата изградих ти олтар!
Името ти, дето изричах го в клетви
и на сърцето ми стана господар!
На теб, на когото завещах мечтите ...
  119 
По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам
и започвам да ги чета. ...
  56 
Някога, там в селото,
селяните, пеш или с колелото,
тръгваха в зори по полето,
здраво работеха за ТеКеЗеСето.
Щом пожълтееха житата ...
  108 
Още девет години, Алистър, само още девет.
А после ще плаваш някъде
по горното течение на Темза,
на юг – по Севърн,
която (не си забравил, нали) ...
  174 
Предложения
: ??:??