249 631 резултата
Тъжният поет
Хубавата поезия се ражда от тъга,
тя блика от поета, от неговата душа.
Една голяма тъга свързана със самота,
живее той с тях но търси любовта! ...
  137 
Ако странен копнеж като прилив прелива,
ако душата ти отвътре тихо шепти,
ако вятър невидим посоката пише –
не стой, не разпитвай. Върви!
Не искай от разума карта и смисъл, ...
  142 
Зимата студена е.
Слънчево е лятото.
Пролетта е раждане и мъдрост есента.
А от мен във възела стегнат с непознатото
зависи, не зависи ли нещо на света? ...
  81 
Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви, ...
  289  16 
И устата ми, проклетата,
днес страхливо мълчи.
И в главата ми, клетата,
мисъл не се върти.
Че такова е времето, ...
  131 
Нима съм очаквала да се случи чудо,
да се събудя и да видя, че положението
докато сън съм сънувала е вече друго
и чист да е, като при сътворението
човекът, и зло да не вилнее като лудо? ...
  111 
„Ашладисана свобода в раиран костюм.“
Ивайло Диманов
Свободата ми да ашладисаш
правиш опит, но несполучлив.
От забрани вече ми е писнало, ...
  174 
Потъват в мрак душите, където злоба спи,
представят гордост дръзка, незнание, безчинства.
Отхвърлят те закона и кой ще ги търпи –
Небесното възмездие ще сее вечни истини.
С отровните си устни те бълват куп лъжи ...
  196 
Сто дни валя. Подгизнаха полята.
На асфалта по неписан обичай
слънце, нарисуваха децата.
Да вземе да изгрей накрай,
та... да продължи играта. ...
  130 
Капчици рубинени светлеят,
сълзите на залез нелюбим.
Нежно ги нарони суховеят,
седна с мен, да пием и мълчим.
Устните отпиват плахо неми, ...
  156 
Без тебе пораснах като кораб без платна
и все вятъра в далекото търсех самичка.
Не разбирах, че всъщност търсила съм теб
като дърво без корен, като огън без искричка.
Цял живот живяла съм като с половин душа... ...
  328  17 
Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,
за шепота на гордите върхари!
Благодаря за слънчевия лъч, ...
  225  10 
Зрителю, не гледай изумен
носът ми кръгъл и червен,
на клоун това е позволено,
лицето ми в болка е калено.
Загледай се ти в усмивката, ...
  88 
Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...
  240  13  17 
Утрото е подранило
Утрото е подранило,
слънцето изгрява вън,
а сърцето ми е скрило
чувствата от моя сън. ...
  136 
Човешкото тяло е храм,
в който Душата човешка се моли-
място, в което Духът човешки запрян
пише своята Велика или банална история.
Човешкото тяло е материя груба, ...
  96 
Справедлива бе съдбата с тях,
те двамата обичаха се страстно, плам,
нередно няма нищо, нито грях,
в душите и сърцата им нямаше срам.
Преди справедливостта да се яви, ...
  279 
Не съм ви Муза, нито вдъхновение!
От тях съм по-добър във пъти!
Организирайте им професионално погребение,
че аз съм истината и посоката, и пътят!
А после със поклон ме приемете, ...
  535  46 
Кога избяга мойта дърта сврака,
Останахме двамина с котарака.
Живеехме на село в пущинака,
Но мина времето - умря котака.
Отидох аз при попа опечален, ...
  114 
Спомням си мига в който те видях…
Усмихнат, млад, красив…
Очи пълни с надежда и усмивка,
която ме плени… Беше просто ти…
Перфектният за мен❤️ ...
  143 
Живеем си странен живот,
като че ли на този свят
ще векуваме.
Проклинаме, мразим Бог,
и Зло във сърцата ...
  248 
ЗНАЧИ СИ ЖИВ
Този свят е тъй стар и тъй млад,
ту е капчица крехка, ту е твърда скала.
Този свят е тъй тих и тъй шумен,
ту е нежна утеха, ту е гръм на крила. ...
  100 
Изгубя ли я бялата надежда
за този свят на мъка и лъжа,
когато черно бялото изглежда –
перце от щъркел в дланите държа.
Да ми напомни, че синчецът син е, ...
  144 
Тялото в пурпурна рокля, с изваяни форми като богиня,
облечена с буен нрав, отвън царица, но отвътре робиня!
Огряваш като денница, с бузи зачервени като на девица,
пълна си с гняв, лудееш омайващо и си пленяваща хитрица!
Със звездни очи и къдрави коси като есенни завеси — ...
  184 
Ще дойде ден – след всичките отрови,
душата ще олекне, само с грам.
Щом шепа думи в болката зарови,
да бъде друга няма да ѝ дам!
Ще я превърна в сянка, синя птича, ...
  109 
Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...
  408  12  32 
КЛОУНЪТ
... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,
и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,
и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,
нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo, ...
  146 
В деня, когато съм родена,
е нямало орисници и феи.
Да наричат и заклеват мен
дошли са сили черни и бели.
Небето мълния раздрала! ...
  199  14 
Сега - когато вече сме в Шенген
и граници в Европа вече няма,
тук наш един - примат - олигофрен,
на хонорар към руската измама
ще седне - в чисто новото Порше, ...
  546  10  39 
ЧАСТ ОТ ПЕЗАЙЖА В НЕДЕЛЯ
Аз може би баланса наруших,
когато пожелах да бъда твоя.
Живеех в приказен и кратък стих –
в потайните извивки на покоя. ...
  224  13 
И казват тя без дом, и без адрес е,
в сърца живее, крие се в очи.
Самата гладна храни с хляб замесен,
със съ̀лзи и от него ни горчи.
На нея уж човеците се молят, ...
  246 
ВЕЧЕРНА МОЛИТВА
От други свят ли, Боже, съм дошъл, че ти брутално свлече ме на този? –
захвърли пред нозете ми чакъл! – не стелна моя друм с цветя и рози,
наместо в бяла къщичка от кал да си нареждам цял ден светли думи,
натири ме в Сахари от печал! – да се извъртам в гибли, в зли самуми, ...
  144 
Затвори очи и леко заспи.
Сънувай сладък сън,
сън в който аз и ти да сме герой,
да изживеем дълги приключения
и да създадем необятни спомени, ...
  183 
9. Ти беше райска градина
Българийо свята, Българийо мила,
самотна остана без Божа закрила,
дечицата твои далеч отлетяха,
невръстни напуснаха родната стряха. ...
  237  16 
Крием се във домовете свои...
и молим се да ни подмине този ад!?
Да търсим правдини... но да не засягат нас.
Да спим в копринени чаршафи!
Да се оплакваме че ни сърбят. ...
  152 
Не искам да споря.
Със думи да боря,
природни закони,
прилагани тук
от матрони. ...
  173 
Само чакам сигнал, и излитам оттук -
от горещата гръд на бетона.
Зареден съм с ракети, във бойния люк -
и със бомби, на всички пилони.
Флагът пада. Форсаж. И поемам напред. ...
  69 
Зората изгрява и проблясва,
топъл ветрец ни изпраща,
с мъниста в лъчите искрящи
топлата земя е на петна
и в следите на божура ...
  114 
*
кълца крилата
слънчеви завистта
расте салата
* ...
  100 
Аз още вярвам в звездната си същност,
в неразпиления си още земен прах.
Сега към бившето не се завръщам,
защото бъдещето проумях.
И вярвам в твоята любов потайна, ...
  266  15  12 
Предложения
: ??:??