246 644 резултата
До следващото лято
До следващия миг
До облакът в косите
До чакания плик
Земята ще повдигна ...
  102 
Вали на едри капки освежаващ дъжд,
в лицето земно, парещо от суша.
Вода отпило, грейва изведнъж
възвърнало диханието, диша.
Вали неспирно в зноя на града ...
  93 
Държава вековна, народ търпелив.
От избор на избор - по-кух, уродлив.
История славна в мрак и забвение,
кретащи дни в сивота, примирение.
Природа красива - море, планини. ...
  116 
Морето и Любовта
Ти мое море си като Любовта
идвам при теб винаги с усмивка.
Заедно сме, за кратко си отивам с тъга
и все ми липсваш, вълна след вълна. ...
  82 
МОРЕТО СТАНАЛО Е ЧАЙ
Пак чайника е кипнало морето
и ври водата, пенят се вълните.
Деца се пръскат, скачат на кълбета,
родителите гледат ги сърдито. ...
  79 
Къде ли отиват сълзите,
изплакани вечер в съня ми?
Дали в океана събират се
и с мечтите търсят съдби?
Дали във Вселената лутат се ...
  72 
БОКСЕРКИ ЗА ПОЕТА
Нали си нямам вече свестни гащи,
молецът ги направи на мильо,
в бутик с бельо влетях със: – Хайде, наште! –
че барем да се барна с чифт бельо. ...
  122 
Тази лукс- козметика
дотолкоз ли съблазни я?,-
та ѝ посегна нашата
US посланичка,-
така както циганче, ...
  48 
Мис Алабама -
150 килограма
живо тегло,
секси месо,
чупи кантара, ...
  128 
Мразя, обичам.
Плача, крещя..
Смея се, тичам.
Падам , пищя.
Искам да искам! ...
  111 
Когато от този свят
си отида,
на капака на ковчега,
отвътре,
нарисувай ми ...
  95 
Е В О Л Ю Ц И Я
Всички говорят от телевизора,
че не можело само с един източник,
да се бори Енергийната Криза,
което за мен е необоснована мистика. ...
  49 
От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
  80 
Алармата ми звъни ,
време да се събудя .
Още един празен ден
и ден на заблуди .
Още един ден без теб , ...
  78 
Ти и аз, ето ни пак с преплетени пръсти,
Като корени на дърво, гледаме в безкрайността,
Но слънцето залезе, ти тръгна с лъча,
И ме остави сама, погълната от цялата тази тъмнина.
Не дочака звездите да пеят над нас, ...
  52 
Скити, предлагам ти продължение на твоето стихче.
Навън бе залез, тъжен и красив
събрал в лъчи мечтите на деня,
но с перестия облак бе щастлив,
пристъпвайки завинаги в съня. ...
  120 
Колкото повече гледам в себе си,
толкова повече ти не ме виждаш.
  73 
Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...
  65 
Мъже във женски дисциплини
в час със олимпийски правила
крият, ясно е какво, в бикини,
и показват чаровете на женствеността...
А лесбийката сланиноспортна ...
  60 
на Анна
Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям -
за малко, че съм в кожа на човек. ...
  124 
Толкова горещо време
аз не помня досега.
В Ада, дявол да го вземе,
май не пържат ги така.
Суша. Всичко живо страда. ...
  47 
Не зная на какво съм заприличала
след изгревите топло многозначни,
в които бързането е извикало
тълкуване по неразумни начини.
И плановете, все неадаптивни ...
  108 
За нежност време не остана..
Зает да ближа рана
подир рана,
да се доказвам на слепци,
правещи се на светци. ...
  72 
Понякога грозна те наричат,
с пръст те сочат, сбръчили чела.
Жестока си за тях, не те обичат
оставяш ги смразени със пресъхнали уста.
Неприятно тъжна си -за теб говорят, ...
  78 
ЖЪТВА
Дъхтяща на озон, нощта
е скрила пътя след жътваря.
Преди да се простя с ръжта –
щурче в сърцето си затварям. ...
  125 
„За какво да финансираме анемията на
Академията?!
И дано не прозвучи като обида,
ала и от тазгодишния бюджет,
заслужила е по разчет, - ...
  67 
БЪГНАТ МАН. МАНТАЛИТЕТ
България отдавна се е бъгнала
от толкоз простотия повсеместна.
От нея трябва просто да си тръгнеш,
последният вратата й да тресне! ...
  209  13 
Нахлупил лятна шапка вятърът подскача
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
  76 
К Р А Ж Б А
За истинските творци в науката и изкуството
трудовият кодекс не съществува,
те са на светлинни години на стандарта от руслото,
техният сън е винаги буден. ...
  47 
Вали нощта, не спира да ръми.
От мрак подгизнал, сякаш че пресъхвам.
Мастилото на всяка нощ черни.
Дъждеейки надеждата издъхва.
И страх от облото покълва в мен. ...
  182 
Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
  68 
Не мога да забравя ръцете ти от моето тяло,
нито мога да забравя онези мрачни чувства,
обгърнали мозъка ми като тежко одеяло.
Нима това е едрата сума,
която трябва да платя, ...
  56 
Дево Марийо
Успенска, на всички, о,
Майко Вселенска!...
  76 
Романа не дочете
с текста свят и чист.
Като мъртво цвете
увехна всеки лист.
Думите ми скрити ...
  103 
Косата твоя между пръстите усещам...
А теб усещам с аромат, кожата ти...
божествена наслада, кафява – шоколад!
Усни, Боже, май че се повтарям.
Утро е , очи с' сълзи отварям... ...
  64 
Август е изпълнен с доброта,
ала защо сърцето ми се пълни с тъга?
Казаха ми - август е изпълнен с радост,
прошка, мир, любов,
но аз не усещам този зов. ...
  54 
Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие, ...
  67 
Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
  78 
РИМУВАНА МОЛИТВА
Да бях клошар пред някой Божи храм.
Да мъкна сол – пристанищен бараба.
Канавки да копая – и да знам,
че съм щастлив без грижата за хляба. ...
  107 
От ерата на стъпките ни боси
и кротките въздишки на тревите
до споменът за нашто кратко лято
притихнало безгрижно под върбите
Изпивам с поглед твоята усмивка ...
  77 
Предложения
: ??:??