246 959 резултата
МОРЗОВАТА АЗБУКА НА ЛЮБОВТА
... какво ти шепне кестенчето, дето ти тупна върху мокрия асфалт,
навярно ти припомни за момчето, което спря го с топлия си алт? –
здравей, и как се радвам да се видим, светът не е чак толкова широк,
и в уличката „Стефан Богориди” край двама ви със обич слезе Бог, ...
  110 
Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...
  89 
В леден плен е цялото ми същество
от светлина едва ли ще трепне то
Слънцето отдавна е в покой
а душата ми в замръзнал застой
И как да излезе думичка красива от мен ...
  119 
колкото по̀ си
задаваш въпроси - се
питаш - защо си
  99 
ПРОДАЖБА
... ужасно е – да имаш покрив,
пък да си нямаш роден дом,
дъждът бездомен да те мокри –
псе пред квартален гастроном, ...
  97 
Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
  107 
З А С Л У Ж Е Н П О Д А Р Ъ К
Времето назад не можем да върнем,
но на процесите да въздействаме можем
и в огледалото отново да зърнем
Младост наивна и палава с душа разтревожена. ...
  78 
За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше ...
  153  12 
Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници, ...
  100 
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
  99 
Сърфираше той сам по Telegram,
а тя бе знойна самка-инстаграмка.
По Facebook щом си чатиха със плам,
изгуби той душевен мир и дрямка.
Омаян от красиво й лице, ...
  91 
Този диджей е толкова див,
как ритми страстни не пусна -
ритми на балканска самодива,
та тоз тенисист да се отпусне!
Камелия си е идол и героиня, ...
  446 
ВЛАКЪТ НА РАЗДЯЛАТА
Есен. Варненската гара.
Влак на седми коловоз.
Предпоследната цигара.
И в очите – ням въпрос. ...
  121 
За какво ми е луна ли ?
Да мечтая! За онази влюбена жена!
В пазвата и аз да дишам,
а с душата и да полетя!
Влюбените ,казват, че живеят, ...
  133 
Като коте се гали днес утрото в мен,
мърка тихо, преде светлината.
И се влачи денят като рис по корем,
тихо дебне да сграбчи Земята.
А светът, все така от съня гурелив, ...
  107 
Едно момиче тича
сред хиляди листа.
И сякаш се съблича
пред него есента.
И сякаш край Марица ...
  87 
Ела ми гола
и ме съблечи.
В гореща поза
се разположи
и, обещавам, ...
  207 
Всяка сутрин - на балкона
пия с котката кафе.
Гол - по къси панталони,
все едно съм на море.
С две фрапета - за закуска ...
  280  21 
В началото на новата година
дали случайно ви подмина
подписване на важни декларации
чрез сложни PC апликации?
Очаквате ли на родителската среща ...
  101 
"Вода гази, жаден ходи..."
Парадокс от народна пословица,
според който продължаваме безславно да бродим
около най-богатото енергийно съкровище.
Някой от днешните съвременни люде ...
  75 
***
Избяга от шумния град,
намери си малка пътека
и тръгна по път непознат...
да търсиш в гората утеха.
А тя те прие със цветя, ...
  173  11 
Прости ми, че със теб за кратко бях!
Прости, не стигна времето! Аз зная!
Да те обичам вечно не успях!
А исках да сме заедно до края!
Прости ми, че обичах те със страст! ...
  97 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  214  17 
Из дебютната ми стихосбирка „Оставайки с духовното богат“ (изд. Библиотека България“) с редактор Камелия Кондова и отзив от нея (в профила ми) – Бел. авт.
КНЯЖЕВСКО ПРИБЕЖИЩЕ*
(Сонетен венец)
1.
Ти още заслужаваш, драг квартал! ...
  91 
Отново изгревът разлива боите си в морето
и цялата му прелест се изгубва за минути.
Смалява се до личицето на цветчето,
разкрива неусетно тайните, дълбоко скрити.
  82 
ПОСЛЕДНИЯТ ВЛАК НА БЪЛГАРИЯ
Роден съм сякаш че на ЖП-гара –
на пътищата ро̀ден брат близнак.
И през воня на дзифт, мъгла и сяра
клатушкам се в последния си влак. ...
  158 
„Недей завижда!“ -
чу се свише - „Че се тъй
и Бог обижда...“
  198 
Учение пак-
на прага се задава.
Чувам отдалече училищния звън.
Но тъга в мен като гостенка се настанява,
тъй както осъзнавам, ...
  90 
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
  420 
ЛИНЕЙКА ЗА ИЗДЪХНАЛОТО ЛЯТО
... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка,
а вятърът – надрусан наркоман,
се развилня на кривата ми пейка, ...
  100 
Посред деня, на панаира
припи ми се внезапно бира.
Да става, квото стане...
Напред бе, бай Гецане!
Направо тръгнах към кафето ...
  92 
Никъде не е написано.
Никъде.
До този момент.
За мен и теб.
За нас. ...
  74 
Н А Д П Р Е В А Р А
Новият Супер Компютър в Швейцария
никога няма как да надхвърли
човешките възможности за създаване
с техните биологични,компактни сървъри. ...
  69 
/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...
  102 
И хукнах луда-полудяла,
нозете – боси. Трън до трън.
Не помня колко съм вървяла,
наяве ли, или насън.
Едничка лудост ме догони, ...
  107 
Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...
  81 
....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...
  99 
Смъртта не е виновна за това -
изгубих те в онези хоризонти,
които никога не са отстъпвали назад.
Остана пепелта от теб,
наречена от хората надежда.
  149 
Любов е, когато си дал
не защото жадуваш промяна.
И когато сърце си раздал -
не защото очакваш размяна.
Любовта не спестява сълзи, ...
  190 
Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден, ...
  105 
Предложения
: ??:??