247 654 резултата
Човек избира
сам - дали и на кого
да се опира;
най-добре - на свише, за
да е с душа спасена...
  228 
Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...
  276 
Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...
  104 
Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...
  143 
В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...
  81 
Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...
  140 
Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...
  69 
Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...
  62 
Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш ...
  56 
Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата ...
  172 
ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...
  99 
Такъв съм аз
В спомените ти ме запази!
Знам, загубеняк съм! Съжалявам!
А сърцето иска да крещи!
И душата ми не се предава! ...
  81 
Питат го:"Левски с какъв куршум -
сребърен ил обикновен, е убит?",
а той прояви "гениален" ум:
"С обикновен!", какъв "ерудит"!
Малко е да кажа, че немея, ...
  313 
Денят се сменя с нощта.
След бурята Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.
Често близкият път става далечен. ...
  108 
Светата Книга е преддверие
на Рая - който
трудно се
постига
  74 
Посвещавам на майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...
  261  27 
В живота всичко случва се, когато трябва.
Защо да страдам- всичко отминава.
Любов и хора от мен си заминават.
Само самотата докрай с мен остава.
Любов дарявах ви, когато страдах. ...
  108 
Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...
  74 
Топла си, като лятното Слънце,
нежна, като пролетен дъжд.
Жадувам те, като зимата, винце
както есента, морския плаж.
Сезоните всички събираш ...
  134 
Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...
  111 
Мое его -
твое иго,
твое его -
мое иго.
  80 
Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни ...
  117 
Объркана душата ми преброди
най-тъмните си кътчета сама,
безпътна безнадеждно скиташе
на мислите в безкрайната гора.
Предавах се без битка на страха, ...
  119 
Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...
  240 
Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...
  76 
И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...
  109 
Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...
  112 
РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...
  116 
It
Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...
  140 
Гласуваме, гласуваме -
затуй ли съществуваме?
  144 
Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...
  203  12 
Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна ...
  149 
народните будители - сред мрака -
озарители - блюстители на
светлината и
човещината
  74 
Забеляза ли горе сокола с крилете разтворени?
Или мравката долу, поела огромен товар?
А дървото отсреща с големите жилави корени,
непокорно пробили дебелия селски дувар?
Те воюват докрай, не пестят и последно усилие, ...
  243  13  12 
Работя във фирма международна,
Очаквам заплата благородна.
Прекаляват с дневната норма,
има нужда от реформа.
Вдигане на заплати бе чуто, ...
  106 
ЦИГАНСКО ЛЯТО
... денка си октомврий натовари
и потъна в мировата скръб,
облаци – небесни катунари,
влачат небесата ми на гръб, ...
  102 
Децата са нашите будители!
Те от край време са най-мъдрите ни учители!
Вместо тях да възпитаваме, себе си трябва повече да изкусуряваме.
Децата най-верните другари, най-будните мъдреци - те даряват ни неизбужни тревоги и най-светли дни.
Будител най-голям е всяко дете! ...
  117 
В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
  203 
Уиски чисто,
яко бяло,
в комбинация със сълзи.
Самоубийство
с моето тяло, ...
  86 
Баба Пена с дядо Гено си живееха спокойно
в скромна къща, построена в село Горно нанадолно.
Пена бе доячка първа някога в Текезесето.
Гено мускули напъвал – общ работник по Жепето.
Тръгваха от къщи рано, връщаха се късно после, ...
  59 
Предложения
: ??:??