247 654 резултата
Как, защо, в живота е така
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
Игра
Как искаш, но се случва
Един и ти вярваме си
към блясък от звезди ...
82
Откакто си погребахме морала
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
без капка чувство даже за вина,
завряхме си главите във чувала
край костите на Стара планина.
Продадохме България до шушка ...
126
Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
82
1
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
270
7
21
ПОГЛЕД НА ДЕТЕ
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
... най-смисленото време е, което си го живял със книга – и с дете,
щом показалец вдигнеш към небето, звездите нека с теб да прочете,
душа протегнал в благата си дума, стори му мъдър погледа за миг
и нека Господ води го по друма, че краят ей го, де! – на хвърлей вик, ...
93
4
4
Once a peasant decided to send
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
His oldest son to bring some wood.
The peasant showed the forest end
And taught his son for his own good
To take an axe and the old cart ...
128
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
104
4
Като птица
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...
бях свободен,
из мечтите си летях.
След плесница
пак прогонен, ...
83
Духът смутен към тялото изрече:
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
117
3
4
81
1
Кътче вълшебно ми дари есента
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
с пейка, слънце и дюли уханни,
с кехлибарено грозде и цветни листа,
с хризантеми, светлината събрали.
През клоните пъстри, протегна лъчи ...
172
1
10
Тихо е във мислите ми днес.
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...
Устните ми не целуват!
Просто нямам интерес
и очите даже не сънуват!
Тихо е сред шумния ни град, ...
95
1
2
Отрупан с цветове е здрачът –
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
градът запалва светлини,
лукаво мами минувачи:
„Не стой зад къщните стени,
излез на въздух, погледни – ...
135
2
8
Послушен ли съм? Не съвсем,
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
но пък колко сладко гукам...
Накрая всички гушкат мен
забравили, че хич не слушкам.
И усмивката ми е голяма, ...
90
1
Живея аз без теб половин живот,
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
девет безсмислени години,
скръбта ми така и не отмина,
плачът никога не ми стига,
а споменът се затрива, ...
53
С Т Е Ж Е С Т Н А К Р А Й Ъ Г Ъ Л Е Н К А М Ъ К
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
Когато обитаваш дадена територия
и преражданията ти са ярки,сложни и пъстри,
встъпваш с единтичността си в история,
в която фениксът вечно възкръсва. ...
55
1
Аз знам, че си истински -
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...
топка от плът... кълбо от чувства...
Преминаваш през мен като
мартенски сняг.
Между нас два орисани свята. ...
64
1
Обсебваш всяка моя мисъл.
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...
Живея в теб, във мен си ти.
И за миг да съм се улисал,
сърцето ми със твоето тупти...
Защото ти си утрото добро, ...
94
2
И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап, ...
165
3
3
ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда, ...
86
1
2
ЕДНО ДЕТЕ НА МИРОВАТА СКРЪБ
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
Навярно стар, далечен мой предтеча
венчал ме е за Мировата скръб?
Живея си – и никому не преча –
и никому не съм обръщал гръб. ...
113
3
3
Обичам те, родна Албена!
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
Хем синя си, хем си зелена!
Обичам на лятото дните,
в които посрещам вълните!
Реката с морето се среща ...
119
1
2
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
103
2
Какво за теб е нищото?
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...
Можеш ли да осмислиш нищетата?
Нищетата... Звукова картина на празнината
Нищетата... Една красива картина на тишината
Но знаеш ли каква е щетата от нищетата? ...
69
Другата страна на стената
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
“От другата страна на стената ?”
Тук стои вързан бял кон.
Бял кон с освободени очи.
Има прах, шум деца и мухи по земята. ...
70
"Почивка за нас от първия работен ден.
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
Много се уморихме - колегите и мен.
За половин година правим една алинея,
държавата си е моя, нека си поживея!"
270
Душата ми е сита, а отвъд,
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
отвъд блестят сто хиляди искрици!
Прилича ли сърцето ми на съд,
събрало обичта на две зеници?
За миговете силен земетръс ...
86
1
Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
92
3
Преди дни, на три ракии
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...
и букетче карфиол,
в есенните - тъжнотии
аз поседнах полугол
под надзора на… Луната, ...
241
3
16
В последната декада на октомври
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече, ...
вървя към гребена на своя залез.
Дали съм аз бродягата бездомник,
в когото скалпела на бъдещето прави разрез?
Отхвърлих другите – ненужните ми вече, ...
184
8
7
Катинара от душата си махни!
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...
Разбий го на парчета най-добре.
Прегърни съдбата си,
не се разминавай със нея!...
Не се залъгвай! ...
68
91
Човек роден е от водата:да плува и да се възземе.
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...
И богатството зрее,когато почита родовото семе.
Излишеството жертва време,а времето е оскъдно.
Може дяволът да го отнеме и скрие в отвъдното...
Началото за миг живее сляпо,но проглеждат дните; ...
135
4
4
Аз съм приказка
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...
от него написана,
и когато
се чувствам обичана,
ставам дом ...
131
1
2
Баба си отиде със мъгли
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...
и потъна в тях образът й светъл.
Оттогава през ноември все боли,
а баба ме гледа от небето.
Зная, тя не иска в очите ми сълзи, ...
57
И мама рече:
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."
,,Как, деца, ме слу̀шкате,
когато никак
не гасѝте кру̀шките
и то̀ка не пестѝте?!..."
92
Колко трудно
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
аз заспивам
през последните ми дни.
Нищо чудно,
май умирам, ...
110
Вярвам в утрото, което няма да настъпи...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...
В нищото разтваря се и този ден.
В залеза отлитат пеперуди -
най-погубеният е спасен!
Протегни ръката си към мене, ...
185
7
11
ЧАША СОК ОТ КИВИ
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
… понякога забравям, че съм стар – почти като Байкушевата мура,
че на калъч търкалях своя зар, пък и съдбата беше с мене щура,
пързалях се в измамни синеви и сривах се във мракове зловещи,
и в моето горчиво „Се ла ви“ изгарях – сякаш в доменните пещи, ...
150
3
3
О теб да залепна,
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...
95
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
