20 528 резултата
Съдбата, ти знай, не се чака...
съдбата, ти знай, се гради...
градѝ се без слабост, уплаха...
преследвайки смели мечти...
  282 
Уморих се от хорски безсмислици,
уморих се да бъда различен.
Уморих се, но не съм и безличен!
Унило и безропотно навела глава,
една сива, тъжна наша тълпа, навела глава! ...
  303 
ПОЕТ
Друг човек живее нейде в мене
и ме буди в късни часове,
за да слушам как горчиво стене,
обладан от странни страхове. ...
  836  12 
Влюбена съм, влюбена в любовта
колко е красиво, когато обичаш...
чувствам се жива, по - добре от всякога...
да обичам, само това, само това...
Да обичам слънцето, небето, лъчите, ...
  1133 
Щом казваш, че ти се отричаш...
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...
  388 
През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето, ...
  444 
Всичко тече... и се променя!
Дали Хераклит е бил мъничко луд?
Стихът на поета е глас на камбана
разплакана в мрака и зимния студ.
Снегът е кристали Любов, не вода! ...
  825 
С две чертички, с две очички,
с малко личице засмяно,
с две крачета, с две ръчички
животът почва отначало.
С усмивка грижите поемаш, ...
  1704 
Януари завари пределно самотен,
човек, за когото денят е жена.
Клошари разравят изстинали кофи,
в коремите па̀ри от огън глада.
Града се захили, в устата му злоба ...
  558 
Не чувствам аз твоята болка...
със своята аз съм зает...
ти имаш една драскотина...
на твоето детско лице...
  291 
Музиката живее обичайки, мечтаейки
и обича, мечтае да летим и да обичаме...
Остави ме да те обичам толкова,
че да не може да се измери с нищо...
Остави ме просто да те обичам така, ...
  797 
Не могат вече да ни лъжат,
че всеки за благото работи,
всеки ден, на пълни обороти,
за своето и на народа.
Време е било за новата порода хора, ...
  584 
Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...
  5483  48  94 
Имам две раце
десната е повредна од левата.
Имам неколку важни патишта во животот
едниот ќе го препливам
другиот ќе го прелетам ...
  339 
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...
  3648  22  27 
Кой си ти в този мой объркан свят
даващ, взимайки от мен
всичко в което искам да повярвам?
Ще застанеш ли до мен
или продължаваш… ...
  440 
Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...
  332 
Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...
  476 
Навярно нощта те тревожи...
не бой се... ще дойде денят...
ще грейне усмихнато слънце...
ще бъде край теб светлина...
  415 
Човек съм, като теб и различен,
замислен и все тъй първичен.
Пия смело от бокала на живота
с хъса са на гения и идиота.
Пиша разни думи, фрази и апели, ...
  1691 
Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен? ...
  1120 
Заљуби се во овој град
што не може да се изоди пеш.
Овој туѓ град
што ќе биде наш.
Кога ќе остареме, ќе се сретнеме ...
  843 
На баба солената пита да вкуся.
Денят е обагрен в боя от усмивки.
Природата синя късметче изпусна
по рамото голо и нежни извивки.
Мазето подгони дебелите мишки. ...
  600 
Като славей тя пее, вечно лети и гласа си не може да скрие...
Защо да се гледаме без да се гледаме...
Защо да се обичаме без да се обичаме...
Защо да дишаме, без да диша сърцето...
Защо да страдаме, без да се радваме... ...
  476 
Повярвах, че любовта е огън,
когато сърцето ми стана пепел.
Повярвах, че е вода,
когато душата ми стана лед.
Разбрах, че е била песен ...
  470 
Не ще надмогне никой старостта –
ще бъде победителка накрая.
Но пътя преживян – на младостта
в последния си стих ще завещая!
Столетница ще бъде мисълта ...
  993  12 
Щом слънцето скрие се в здрача...
щом тръгне си вече денят...
изгубваме своите чувства...
и скитаме дълго в нощта...
  340 
Заставам на ръба на пропастта,
взирайки се в черната ѝ бездна.
Дълго лутах се във пустошта,
дали не съм готова да изчезна?
В черни мисли времето угасва, ...
  1939  14 
Спасява ни само безкористна вяра,
че злото не ще оцелее,
на нас ни е нужна и обич без мяра
и светъл денят ще се смее!
Спасява ни само задружен живот, ...
  342 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  375 
Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори. ...
  330 
Животът е нотна тетрадка...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...
  293 
Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...
  782  19 
Зъбери, пропасти, кози пътеки,
мирис на воля и стъпки без страх.
Стръмният път към небето - напреко -
аз от журнала с мечтите избрах.
Вятърът кърпеше с въздух дъха ми. ...
  533  12 
Застъпват се сезоните,
клошарска дреха.
Не са по мярка,
служат за покров.
Един съм го зачеркнала, ...
  314 
Тъй твърде сложни са нещата,
че кой ли може да ги обясни?
А всъщност: Рождество и Разпятие
събират изпитните ни дни.
Другото е дреб от плява... ...
  568  25 
В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба, ...
  496 
Излиза мъничко човече
за нов живот на този пъстър свят.
Не ще да плува, а ще лази вече,
от туй избива го на плач.
И ето го пак нашето човече – ...
  593 
Чуй в тази песен моето съкровение,
усети в сърцето си откровението му
тази изповед на съществуването ми
морето от чувства, тайните, истините,
изказаното, извършеното, неизживяното ...
  409 
Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля, ...
  775 
Предложения
: ??:??