20 528 резултата
Една олелия се вдига.
Градът е отново на крак.
Вървя, а стомана намига.
Пристига желания влак.
Делата на малките хо̀ра, ...
  587 
Избърсах кръвта от лицето...
махайрата* хванах в ръка...
към моя враг аз се затичах...
не чувствах ни болка, ни страх...
това бе война... бях нападнат... ...
  417 
Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани ...
  1858  18 
Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...
  915 
Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...
  692 
Спасиение ще дойде, знай, тогаз,
спасим ли ний доброто в нас.
Началото е туй, че
злата мисъл,
във миг да се пресича, ...
  633 
Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...
  562 
Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...
  512 
За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...
  534 
Има нещо зло във хората,
трябва да е по рождение
и със сигурност е сбор от
неполучените нежности.
Колко много безлюбовие… ...
  1272 
Човек е по рождение орисан
заченат в обич, обич да роди.
Във всяка обич е заложен смисъл –
да продължи човешкия ни вид.
Обичайте се, ако ще сърцето ...
  3550  20  29 
от
любов
вселената
зачената
  371 
С ромфея, забита в сърцето...
с избодени (зверски) очи...
с лице, побеляло от болка...
тракийският воин лежѝ...
юмруците свои той стиска... ...
  441 
Природата ще ме прегърне
Събудих се и бях потресен,
че лебедова песен пея,
че съм дошъл до свойта есен
и от това благоговея! ...
  321 
Времето се втурва през прозореца -
деня да гони тихо, неусетно.
В очите ни оглежда се отронено,
секундите тъгуват, мимолетни.
Бърза към вратата на безкрая, ...
  805 
Празна дупка зее в морето,
пресъхват там душата и сърцето.
Приливът покрива пясъка крайбрежен,
като силни чувства, трайно ненадеждни.
Отливът отнася всичко обратно, ...
  1278 
Стихотворение
Стихотворение за мен е това,
има малко радост и много тъга!
Сядам и пиша за Любовта,
Чудесно чуство но има и мъка. ...
  428 
Две пакетчета захар си сложих в кафето.
Изпих после две чаши вода.
Две лъжички лютиво си сипах във супата
за да усетя вкуса на храна.
Две глътки ракия си глътнах в студеното ...
  904 
Душата – изстрадала, гори нахалост...
Сърцето – омаяно, изгубено в пустиня...
Мислите се блъскат, предизвикват хаос.
Гарвани се реят над изсъхнала градина.
Витаят в сенки, промъкват се в тъмата, ...
  1552 
От моите устни се стича...
студената, ледена кръв...
гръдта ми... тя вече е празна...
усещам пълзящата смърт...
ръката ти още усещам... ...
  361 
Со книга закопај ме
да вревам во подземјето
мислејки на саканите
да ги протерувам лошите духови
што не бегаат од темјан ...
  311 
За бедния
са глухи всички падащи звезди -
за неговите блянове, мечти.
За торта той така и не спести.
Да бе спестил… ...
  1024 
Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека. ...
  805 
Тихо, луната спи
да си говорим тихичко
без думи, с дела,
че тя сега вече спи
и сънува събудена... ...
  491 
Защо тъй уплашено гледаш...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...
  388 
Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...
  1307  13  21 
Светлина
Нека има светлина на света,
светлина в нашите души сега.
Така никога хората не ще останем сами,
да опитаме да бъдем по-добри! ...
  1070 
Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...
  1501  16  18 
Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...
  308 
Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...
  763 
Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...
  585 
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...
  472 
Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...
  473 
Ја изгубив рамнотежата
на душата имав малку катран и гнев
бидејки се растури моето јато од бели птици
бидејки патем ги сретнав
добриот,лошиот и проклетиот ...
  316 
Само Времето ще каже
за какво кой става.
Кой е истински и важен,
кой е с теб за маса.
В трудните моменти често ...
  724 
Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...
  2264  14  40 
На чужди думи да робувам,
фалшиви маски ли да нося?
И неволно ли да се сбогувам
със честта си, дето нося?
За слава ли да бъда мила, ...
  982 
любов е - и да
се привличат атомът
и електронът
  256 
Ако през
живота проумееш
и че няма
смисъл да живееш,
то поне ...
  335 
Пред тебе аз маската смъкнах...
ликà ми най-сетне видя...
очи ококори, извика:
„О, Боже, каква грозота!”...
не зная какво ти очаква... ...
  351 
Предложения
: ??:??