20 526 резултата
Събуждам се и осъзнах,
че лебедова песен пея...
Затичах се след своя грях
и почнах да благоговея!
Обгърнах света със очи ...
  362 
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек ...
  726  10  21 
"Любовта - това е желание да живееш."
Ето ни отново - в мрака потънали,
и небето плаче, всичко помръкнало.
Дявола вселил се е в нас отново -
караме се, за казаното от другия... ...
  694 
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...
  1672  15 
Тя е една от светлите ни прояви
и сочи ни дали сме криви или прави,
ала гузна ли е, тъй боли,
а всеки правил е бели.
Нека всеки да се постарае ...
  536 
След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
  420 
Холограмно
Накъдето да се завъртиш,
в многоцветната му гама,
изненадан ще установиш,
че е всичко холограма. ...
  815 
Понякога ми се ще да разбера тишината
понякога не, понякога просто я чувствам...
След залеза, зората и слънцето изгряват...
Небето плачеше неспирно и аз също в него...
Но сега то тъй се усмихва, усмихвам се и аз..., ...
  609 
ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ
Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим... ...
  408 
Огледало
Два микрона сребърен йодид
сложени отзад върху стъклото…
И отсреща гледам индивид,
уморен и с бръчки по челото. ...
  877 
Отново сядам аз да пиша
за болката в душата напластена
и в миг усещам, че не дишам,
защото страх ме е,че трудно се живее –
в свят на злоба, на омраза, ...
  328 
колчем примерно е поведението
и прилежно
и възкачването в управлението
е вървежно
  342 
ЗАТУЙ СЪМ ХЕКРЕДЕЛ
Вървя си аз по своя път,
макар, че стъпките провлачвам,
не искам някъде да спрат,
защото още се изкачвам! ...
  339 
Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.
Градът тогава още не жужи ...
  854  17 
Когато навън е снежно студено
на снежинките усмихвам се
и в песента се стопля сърцето ми
докато те танцуват в очите ми...
  599 
Аз крача по трънна пътека...
нозете ми вече кървят...
но дълго ще нося усмивка...
до пустия ръб на светà...
  306 
Сив град, мрак и прах.
Къщи от бетон. Четири стени.
Души навред обвзети в страх.
Уви, всичко може да се промени.
Хора като зомбита бездушни, ...
  668 
Много са хората днес,
дето сами се провалят.
Те си жадуват за чест,
но си имиджа развалят.
Влизат неловко във кръг, ...
  331 
С явни... задъхани мисли
като в огън посягам.
Бездънни... и остри въздишки
в тъмното тихичко лягат.
Не спирам да викам... ...
  672 
Иде празник, Коледа свещена
с Бъдни вечер за семеен благослов.
На трапезата, сълзата неизменна
прибори ще сложи и за теб с любов.
Ще приседнем тихо край софрата, ...
  1713  17 
Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога. ...
  456 
Бездуховност, навсякъде около нас,
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба, ...
  504 
Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...
  717 
...
Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
  377 
Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...
  382 
Снежният Човек
Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
килимът от разноцветни листа побеля.
Дърветата са в нова бяла премяна,
вали ли вали, така е от зарана. ...
  513 
Превърна се в пепел ненужна...
пред моите морни очи...
отнесе те ледният вятър...
повя те в незнайни страни...
Аз още съм тук, не съм мръднал... ...
  254 
Понякога желаеш да си тръгнеш,
Но въздъхваш тежко и оставаш.
Понякога мечтаеш да потръпнеш,
Но лед душата ти сковава.
И всичко в теб кипи за таз промяна, ...
  892 
Вали дъждът със страшна сила,
а слънцето е скрило усмивката си мила
зад облаците буреносни, посивели -
черни, пухкави къдели.
Вали, сякаш мъка се излива ...
  634 
За преходността
О, колко е нетраен този свят!
И колко се нетрайни дните.
И всичко живо, вехне като цвят,
щом го откъснем от лехите. ...
  272 
всички световни
богатства не чинят пред
„Жив е той, жив е!“
  394 
навред - разцвет на
нищетата - от „заплата“
до „заплата“
  358 
Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!
Стипчиво-сладък вкусът е на виното, ...
  391 
Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...
  355 
ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ
Опитвам се да вляза в спор...
Не казвам няма да отстъпя.
Света ни е не пазен двор
и взима всякакви калъпи! ...
  374 
Зове душата ми поезията,
търси вдъхновението и,
когото се смее и се усмихва,
когато плаче и когато се моли...
когато пее и когато пише... ...
  500 
Отдавна е караме,
на тоя свят,
като пчеличките–-
от цвят на цвят.
Добре си живеем ...
  428 
Самотният мъж
Самотен мъж седи на брега,
тъжно гледа морето сега.
Сам е отдавна, няма си жена,
само той, морето и неговата самота. ...
  501 
Мъжете плачат ли, кажи?
И могат ли да бъдат романтични?
Дали са слабост мъжките сълзи,
дали наистина са нетипични.
Защо мъжете трудно се разкриват, ...
  983 
Дядо Коледа,
има ли място
във чувала за моя подарък?
Знам, шейната е малка и тясна,
но сърцето не е по-голямо, ...
  1159 
Предложения
: ??:??