20 523 резултата
Окъсани са дните до прозрачност
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари ...
и сивото на мислите горчи.
Небето ми отдавна е баналност,
в която никой вече не лети!
Износиха се всичките хастари ...
966
Ядосваш ли се,
се износваш, срутваш се
и се прахосваш...
се износваш, срутваш се
и се прахосваш...
323
1
3
Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с звездите, ...
648
6
6
Какво би било, ако любовта угасне,
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей ти махва за довиждане с думите: ...
а Слънцето не изгрее.
Какво би било, ако омразата нарасне,
а приятелството залинее.
Какво би било, ако всеки вместо усмивка за здравей ти махва за довиждане с думите: ...
753
2
1
След тежкия удар аз станах...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
Пред тебе съм... виж ме сега!
Сърце ми успя да изкараш.
В гърдите ми... è празнина.
Но въпреки всичко аз жив съм... ...
463
1
Понякога потъвам с мощни тласъци
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции - ...
645
1
Сливам се със всяко малко нещо,
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.
Аз разбирам смисъла на самотата, ...
най-вече с тишината.
Ето виждаш ли, тук съм,
като прашинка в тоя свят.
Аз разбирам смисъла на самотата, ...
802
2
Някой ме захвърли в този свят
без да имам право да узная
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.
Трябваше ли да избирам роля ...
без да имам право да узная
за какво съм тука ,тъп примат,
и защо във този фарс играя.
Трябваше ли да избирам роля ...
950
1
3
- Обичам те, обичам те, обичам те!
- А аз те мразя от сърце и от душа.
- Обичам те, обичам те, обичам те!
- Със теб тежи ми моята Съдба.
- Обичам те, обичам те, обичам те! ...
- А аз те мразя от сърце и от душа.
- Обичам те, обичам те, обичам те!
- Със теб тежи ми моята Съдба.
- Обичам те, обичам те, обичам те! ...
781
3
4
Грешни сме.
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
Всички познават греха.
Но отричаме.
Страх ни е.
Бурени вместо трева. ...
626
4
18
Аз зърнах момиче да плаче,
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...
през топлия августов ден,
когато пресветлото слънце
огряваше всичко навред.
Попитах за нейната болка, ...
367
3
Не се кахърете, че днес е облачно и ветровито!
Помислете какво е на еднодневката!
Мунчо
Дреме и на еднодневката, братле!
Ако и е слънчево, ...
Помислете какво е на еднодневката!
Мунчо
Дреме и на еднодневката, братле!
Ако и е слънчево, ...
755
3
Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети, ...
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети, ...
1132
5
Нощ. Прокоба.
Демони играят.
Сенките пролазват
в призрачна мъгла,
със съскащ шепот ...
Демони играят.
Сенките пролазват
в призрачна мъгла,
със съскащ шепот ...
821
1
13
Ден! Небе! Колело!
Слънце! Жар! Зло!
Къща! Майка! Баща!
Бебе! Усмивка! Игра!
Нощ! Сън! Тъмнина! ...
Слънце! Жар! Зло!
Къща! Майка! Баща!
Бебе! Усмивка! Игра!
Нощ! Сън! Тъмнина! ...
956
1
Автор: Генка Богданова
Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани. ...
Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани. ...
377
1
5
Светът ми изглежда огромен
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...
(той целият с мрак е постлан),
обвит е от дяволска пепел,
окъпан е в истински гняв.
Вселената, странно защо ли, ...
425
2
Висок като планински връх
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...
е някога животът.
По стръмното пълзя без дъх,
в дълбокото – се кротвам,
а по средата, в равнина, ...
2468
17
22
Бистра есен, заес'нила
рано из зарана!
лято старо в свила, свила,
и в червена слама.
Топла есен захладила, ...
рано из зарана!
лято старо в свила, свила,
и в червена слама.
Топла есен захладила, ...
1197
4
Избрани или не... живеем,
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редиме рими, ...
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редиме рими, ...
653
3
9
Автор: Генка Богданова
Като в стара, стара къща,
с аромат на хляб омесен,
споменът и днес ме връща
при една далечна песен. ...
Като в стара, стара къща,
с аромат на хляб омесен,
споменът и днес ме връща
при една далечна песен. ...
503
1
15
Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...
1367
3
4
Какво да ви кажа?
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...
892
1
1
Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата горчивия пелин ...
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата горчивия пелин ...
1940
7
8
Живот ли е това?
Живот ли е това,
така да си орисан,
да търсиш в погледа искра,
огъня готова да запали, ...
Живот ли е това,
така да си орисан,
да търсиш в погледа искра,
огъня готова да запали, ...
598
Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...
522
4
10
Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...
351
1
3
Да си революционер означава
да не мислиш на същото равнище,
на което битуваш.
Да си революционер означава
на промяната да чиракуваш. ...
да не мислиш на същото равнище,
на което битуваш.
Да си революционер означава
на промяната да чиракуваш. ...
619
1
Чакам
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!
Да чакам се научих, няма как,
а в мен бушува яростта!
С тишината като в буря в тялото ми води борба, ...
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!
Да чакам се научих, няма как,
а в мен бушува яростта!
С тишината като в буря в тялото ми води борба, ...
458
5
Ти, недокосната сестра
на надеждата и любовта, за Теб,
с колко време от живота си съм заплатил?
Превивам се от мисълта,
че може да те търся вечно ...
на надеждата и любовта, за Теб,
с колко време от живота си съм заплатил?
Превивам се от мисълта,
че може да те търся вечно ...
1447
Отново чувам този глас
зове чувствителни души
и излъчва своите тъжни,
нежни и непрестанни вълни.
Да беше мир или желание, ...
зове чувствителни души
и излъчва своите тъжни,
нежни и непрестанни вълни.
Да беше мир или желание, ...
1160
2
7
Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...
1359
3
17
Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...
530
2
Appearing as an apparition
apart from a parting decision,
there lies a momentous vision
beyond the realms of imposition.
As I lift my head towards the sky, ...
apart from a parting decision,
there lies a momentous vision
beyond the realms of imposition.
As I lift my head towards the sky, ...
1842
1
295
Поетът Лъв не се предава.
Своите позиции той отстоява!
Зад своите решения застава.
С трудностите се бори, побеждава!
Приятели добри той уважава! ...
Своите позиции той отстоява!
Зад своите решения застава.
С трудностите се бори, побеждава!
Приятели добри той уважава! ...
456
1
Слушам те до вечност
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено. ...
Мога да те слушам цяла вечер.
Ти си толко кадифена.
Сърцето ти изтъкана е дантела.
Лицето – към усмивки пристрастено. ...
779
1
Автор: Генка Богданова
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата. ...
На стъпка от небето душата ми е спряла.
Тревожно е сърцето ми – птица онемяла.
А рееше се волно духът ми в синевата
и пееше у мене с гласът на свободата. ...
420
1
9
Недей мълча! Във думи се изливай.
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...
Разтръскай облака. Стани на дъжд.
Измий прахта. На грешки не робувай.
Света си направи по-малко чужд.
Пусни отново слънцето да светне, ...
760
7
10
Сред орбитите на планети,
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години ...
радиацията на звездите,
ледените опашки на комети,
невзрачни са на хората съдбите.
Молекули на милиарди години ...
1138
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
