248 509 резултата
Дъждът от дни с игличките си остри
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
плющи върху чадърите на минувачите.
Върлува вятърът по хлъзгавите покриви
и от оранжевата шума скърпва пачуърк.
Настръхнали врабци и шумни врани ...
288
7
16
НАУЧИШ ЛИ, ЧЕ КРАЙ НЕ СЪЩЕСТВУВА
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
Когато проумях, че няма смърт,
че всички ние сме фотони
и минем ли пространствата отвъд,
ще грейнем с лумени – милиони, ...
319
5
10
ЧОВЕКЪТ СЪС ЗЛАТНОТО КЛЮЧЕ
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
... понеже му се вижда вече краят на тъпия – отвсякъде! – живот,
дошло е ред и аз да осъзная, че се разминах с тлъстия джакпот,
до днес не спастрих пукната стотинка – за евро не говоря въобще,
в любимата ми Шишкова градинка ви чакам вечер с трепет на дете, ...
599
6
4
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
688
4
9
567
376
2
(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
258
1
Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
314
1
Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг ...
229
5
7
Какво да кажа пак за мен -
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...
ни имидж имам, нито тен.
От някой май подучен бях,
ще пиша, но ме хваща страх.
Мекичък съм, па и благ. ...
699
Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...
671
На проф. Любомир Котев
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...
...И се ровя
в словесни камари:
търся Истина,
Любов, ...
271
6
11
Картината в моята стая
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...
Картината в моята стая
усмивка е, лъч, светлина!
Разказва ми приказка стара
за много любов, красота. ...
189
Митологията е врата душевна.
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...
Спомените са основа.
Където бил човек щастлив е.
Митологията е гнездо и дом.
Дом на щастието на душата. ...
304
1
2
Напук, че имам повод за депресия
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
реших и й показах среден пръст!
Полях си раните със шантава поезия
и ритнах я по кльощавия гъз...
Изпратих я в посока Майна ...
280
1
7
МЪРТВИЯТ ГРАД
Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати, ...
Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати, ...
953
9
44
Може би...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...
не съм каквато бях...
Може би...
съм съвършено друга
Може би, годините, ...
272
Мечтая си за чудното море,
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...
за белите вълни и топъл пясък,
кръжащи чайки в синьото небе
и изгревът със златния му блясък.
До мен е утрото със сънени очи. ...
207
3
1
Тихо прелитащи бели оси.
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
Нищо не питаш ти – студ изкласи!
Сняг между веждите – сякаш куршум.
Жално поглеждам те – имаш ли ум?
Слагай апреските, топлия шал – ...
292
2
433
Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
773
3
4
ЧОВЕК Е МНОГОТОЧИЕ В БЕЗКРАЯ
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
... едва ли някой ден ще осъзная по колко празни пътища вървях,
как не успях да свържа двата края в тонажи суета и пътна прах.
Как се пилеех в светлите Надежди с надеждата за по-добър живот
и гледах се с живота изпод вежди! – и аз му вярвах, пълен идиот! – ...
210
5
3
О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете.
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае ...
Данте Алигиери
Защо ли казал е поета
Надежда всяка оставете...
Може би защото знае ...
861
1
2
КОЛЕДА НА МОЯ ПРАГ
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...
... сняг на дрипи и парцали сипе сивото небе,
щом навън завият хали, паля вехтото кюмбе,
под прозореца ми зимен в ледената мърчина
Дядо Коледа ще мине със звънливата шейна, ...
571
3
3
СТИШАВАНЕ
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини. ...
Разказвай ми, преди да си забравил
как в нощите ухаеха жасмини,
и как припява влюбеният славей
сред диплите на здрача нежносини. ...
282
4
7
Вълшебен костюм на Супермен
Изведнъж открих за Nickulden.
Сестра ми ЛулА получи метла
И се завъртя като юла.
Това научих онзи ден: ...
Изведнъж открих за Nickulden.
Сестра ми ЛулА получи метла
И се завъртя като юла.
Това научих онзи ден: ...
1187
3
12
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
330
7
8
Зимен ден
Прегърнах вятъра и белотата,
снежинките пък влюбиха се в мен.
Целуваха лицето ми, косата
и ме държаха в нежния си плен. ...
Прегърнах вятъра и белотата,
снежинките пък влюбиха се в мен.
Целуваха лицето ми, косата
и ме държаха в нежния си плен. ...
526
2
НАЙ-КРАСИВАТА ЖЕНА
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...
… в съня ми снощи срути се звезда връз старичките мои керемиди
и тръгнах да те диря през града с надеждицата плаха – да се видим,
да те почерпя в близкото бистро със сладолед и чаша сок от киви,
ти да ми кажеш: – Дал ти Бог добро! – да милна и косите ти красиви, ...
603
3
4
На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
519
8
9
Навярно раят тази нощ е с мен,
докоснал се внезапно до Земята.
Не бях го викал - неосуетен
обсеби той неистово душата.
Усещам се неземно упоен, ...
докоснал се внезапно до Земята.
Не бях го викал - неосуетен
обсеби той неистово душата.
Усещам се неземно упоен, ...
857
16
13
НЕДЕЛЯТА ОТ БОГА
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...
... щом неделята търкулне бавното си колело,
ида – звезден прощъпулник от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес,
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес ...
290
6
4
Когато вечността на твоя праг похлопа
и разбереш, че дните ти са преброени,
преминал по трасето на живота
ще се изправиш пред съда на времето.
Какво направи ти? - ще те попитат. ...
и разбереш, че дните ти са преброени,
преминал по трасето на живота
ще се изправиш пред съда на времето.
Какво направи ти? - ще те попитат. ...
441
Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
246
2
3
ВЪЗХВАЛА НА ПРЯСНОТО МЛЯКО
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще, ...
... дали защото остарявам яко
и трайно я подкарах към стоте,
си пийвам напоследък прясно мляко –
и бирата отказах въобще, ...
599
3
3
благословен
е изповядващият
Обич — въпреки че
спрямо себе си — от
завист — е подхвърлян на кълнѐне
е изповядващият
Обич — въпреки че
спрямо себе си — от
завист — е подхвърлян на кълнѐне
671
Мога през сняг да обичам.
Мога през сняг да летя.
Твоето снежно момиче
капе сняг в любовта.
Чакаш ме толкова снежен. ...
Мога през сняг да летя.
Твоето снежно момиче
капе сняг в любовта.
Чакаш ме толкова снежен. ...
277
2
3
ДЕМОН
Светът подири дом и топла стряха,
и съчки за огнището събра –
мечочетата сигурно заспаха
в хралупите си в старата гора, ...
Светът подири дом и топла стряха,
и съчки за огнището събра –
мечочетата сигурно заспаха
в хралупите си в старата гора, ...
212
3
1
Дали във някой друг живот
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа - ...
била съм птица?
Това е моят произход -
в небето - прицел.
Това е мое амплоа - ...
318
1
3
Не е лесно да се развиваш духовно,
да бъдеш честен и възпитан е трудно,
отговорност е да живееш свободно,
ценностна система оформя се мудно!
Цени се да си мафиот и простак днес, ...
да бъдеш честен и възпитан е трудно,
отговорност е да живееш свободно,
ценностна система оформя се мудно!
Цени се да си мафиот и простак днес, ...
627
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
