Поезия

253,2 резултата

Едно е най-голямото число

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...
148

Вихърче от моя листопад

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...
388 3 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...
414 1 7

Оптимистично.

Творец съм на стихове,
творя красота!
Бог ме докосна със своята ръка.
Сърцето напътства, ръката крепи,
и щастието с мен върви! ...
208

Истина

Времето е чувство, пространството са мисли
и разсъдъкът ми се избистри.
Самооценката ми може да е ниска,
но това не ме потиска.
Мога дълго битката да я водя, ...
239

Космосът на съдбата

Нас сбъдна ни Луната овдовяла —
другар си търси, с плачещо сърце.
Отвя ни с безнаказан вик — нахалост,
и втурна ни по път със ветрове.
Люлееха ни бури несравними, ...
366 4 6

Остаряха

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...
169

Облак

Не че съм голямата работа...
Не съм и гадател!?
Но времето някак горчи,
и нашепва сбогуване.
Навсякъде винарки летят... ...
405 2 2

Есенно преображение

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
254 1 2

Орлите не летят по тъмно

Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...
578 7

Осъден на Любов

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...
284 4 2

Любовта е за двама

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...
282 1

Дъждовни капки

дъждовни капки
изгубените следи
на последното ти писмо
raindrops
lost traces ...
293 5 2

Когато нямам значение

Когато нямам значение
и всичко побира се в една сълза,
аз до болка сърцето си дера,
душата ми затваря се от огромна вълна́.
Вълна, направена от тъга... ...
196 2 1

Тиха разруха

Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа. ...
595 1

Младост и старост

Младостта, тя си има
Пътища, пътеки
Много, тя е творчество
Спонтанно, тя е
Красота. Токове текат ...
313 6

Размисли 3.0

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...
251

Вълшебният път

Той не е като другите пътища,
той разкрива вълшебни пространства,
в които всяко ново завладяване
е съдбовно, вечно завръщане
в безкрайното ни продължаващо странстване... ...
127

Стереотип

Грях ли е
канон какво е
какво е днес
преведете
просто в кой век съм ...
174

Погубени в тишината

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...
652 2

Любовно

Любов, сладко чудовище.
Изверг блажен из чудеса.
Търся твое съкровище —
Виждам висши в теб небеса.
В земя долу май че падам ...
223

Нервът сърце

„Много си нервна“ - казваха ми хората.
Казваха, че съм се била дразнела на всичко и всички,
непрестанно,
без причина.
Да, дразни ме. ...
215 1

Призрак

Призрак
На А.
Той броди по прашни тавани
И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани
Присяда тихо на прогнилите летви ...
158

Синьо

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...
234 3 6

Със светлината крехка

Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора, ...
274 2 5

Видение

Видение
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...
196 1

Дъх

Есента диша с умереност плавна
откъснала листи през нежна тъга,
танцът им е с грациозност богата
шумолене на спомени и последна сълза.
Въздухът носи ново прераждане ...
203 1 4

Като бръкнах в архива си

ЗА ХИГИЕНА НА РАЗУМА
С лед този конски тропот
по билото
за към върха,
прободено, ...
158

В последния стих

Ето, справям се. Жилава, силна.
Много музика, думи и смях.
Хоризонтът – далече и килнат...
На инат и напук. Оцелях.
Ето, жива съм. Някак не стига, ...
428 3 4

Откъс от роман, който никога няма да напиша

Когато съм тъжна, пия чаша кафе.
Оставям сладко-горчивия дим
да се изплъзва през пръстите ми
като истините, които жадувам да изрека.
Най-често вместо тях избирам ...
282 3

Влакът за Варна

ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Перон. Прощални две цигари.
Като светулчета по мрак.
До Варна – още 200 гари.
И студ в замръзналия влак. ...
251 4 1

Неподсладено

НЕПОДСЛАДЕНО
Не обичам кафето със захар.
Предпочитам да бъде горчиво.
Не издигнах от спомени стряха
и признавам, че още съм жива. ...
408 8 9

Последното танго на Бертолучи

ПОСЛЕДНОТО ТАНГО НА БЕРТОЛУЧИ
... не ти рисувам с розови бои
това, което утре ще се случи,
красивата Любов ни предстои! –
последното танго на Бертолучи, ...
243 4 4

Пази ме, съдбо моя, от пейзана

По дрехите му скъпи марки разни,
в колата дъни чалга, до откат,
шофьорът добросъвестен го дразни,
не прави път... И гумите свистят.
Стъклата затъмнени са. Ауди. ...
190

Сила на духа

Да си на дъното на кратер,
мечтаейки върха на планината,
възможно ли е да си иноватор
само със силата на душата?
Да си пълен, а да се чувстваш празен. ...
227

Тролеймен

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...
773 4 18

Да се помага

Помагането - връзка
Със света е. Вниманието,
На енергия доза скромна
Е. Котка, животно
Друго, човек - те са ...
334 1 1

Две октави подранили спомени

Всичко толкова късно се случва, че помня,
как на дявола в полет пречупих крилата.
Беше райската ябълка с ялови клони,
но зачена от острия зъб на змията.
Беше късно следобед, когато проплаках ...
287 3 6