248 518 резултата
Мислещите хора
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
като прегладнели кучета,
чакат нещо ново, значимо да се случи
и в ума потока тъй от раз да секне,
че безспир в стените той отеква ...
220
Да му се е невидяло!
Има тука едно старо!
Нещо ного се заглежда!
Бърчи вежди и нарежда!
А, пък мене ми съ й доиграло. ...
Има тука едно старо!
Нещо ного се заглежда!
Бърчи вежди и нарежда!
А, пък мене ми съ й доиграло. ...
319
1
3
Любов и ревност
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...
Няма те. Обзема ме тъга.
Чудя се дали си ти сама.
Ревността ми пак ме завладява,
и душата на парченца разпилява ...
376
Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати ...
273
2
14
Учителят не спира да твори,
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...
все търси неразплетени дилеми.
Със знания ще те възнагради
и ще разгърне всеобхватни теми.
Учителят раздава цял живот ...
229
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
Живея в безпътя- ей тъй- на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съмм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от слдост. В горчилка- сладня. ...
214
5
МОЯТА ВЯРНА ЕСЕН
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
... в неокосените треви,
надянала съдрана риза,
по хълма есента върви –
и сякаш че за мене слиза, ...
251
3
2
НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...
353
1
6
739
1
15
Липсваш ми
Липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато вън вали.
Липсваш ми, когато те рисувам
в цветовете дневни от мечти. ...
Липсваш ми, когато се събуждам,
липсваш ми, когато вън вали.
Липсваш ми, когато те рисувам
в цветовете дневни от мечти. ...
281
2
2
Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес, ...
751
28
От бръчките ли? – хич не знам
или от сивите коси.
В лицето си откривам храм,
в душата – грохнали мечти.
И сякаш този дъжд сега ...
или от сивите коси.
В лицето си откривам храм,
в душата – грохнали мечти.
И сякаш този дъжд сега ...
369
4
6
Не беше мой,
Ала те исках...
Не беше мой
Ала морето... ми шептеше,
че ще бъдеш... ...
Ала те исках...
Не беше мой
Ала морето... ми шептеше,
че ще бъдеш... ...
315
1
3
Ваят вече комините
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз ...
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз ...
289
2
2
Балотажът ще покаже
пак поредните лъжи.
Дясно ляво ли ще смаже,
ляво ли ще натежи?
Ляво, дясно, но е ясно, ...
пак поредните лъжи.
Дясно ляво ли ще смаже,
ляво ли ще натежи?
Ляво, дясно, но е ясно, ...
729
1
3
Мило мое море, ти
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти ...
съвсем безралично към
всяка съдба
аз някога дойдох при теб
със мечти ...
342
2
2
НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
707
2
5
Не се изисква много
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
604
Ако някой ден чуете някоя песен от мене,
кажете си, даде момчето, каквото можа.
Ако някой ден кажат ви, беше зависим,
не вярвайте, бях композитор,
в сърцето и в свойта душа! ...
кажете си, даде момчето, каквото можа.
Ако някой ден кажат ви, беше зависим,
не вярвайте, бях композитор,
в сърцето и в свойта душа! ...
259
Усетих как душата отлетя.
Шмугна се на пръсти през вратата
и в стаята настана тишина!
Аз просто си лежах върху кревата!
Във стаята се появиха те: ...
Шмугна се на пръсти през вратата
и в стаята настана тишина!
Аз просто си лежах върху кревата!
Във стаята се появиха те: ...
618
Време е...
Време е... Вратата да затворя...
Мисля, че внимателно почистих...
Безсмислено е... Няма да говоря...
След като видях... И се замислих..! ...
Време е... Вратата да затворя...
Мисля, че внимателно почистих...
Безсмислено е... Няма да говоря...
След като видях... И се замислих..! ...
340
Моля те, не хитрувай!
Не ми обещавай нещо,
щом чувства несънувани
все търсят нови срещи...
Престани да се влюбваш! ...
Не ми обещавай нещо,
щом чувства несънувани
все търсят нови срещи...
Престани да се влюбваш! ...
310
3
6
Таралежите заспаха
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
в кош от есенни листа,
а бодливата им стряха
ги предпазва от света.
Като тях дали ще може ...
346
4
12
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
240
3
4
Не бъди надменен,
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...
351
1
Скъпо мъничко детенце,
ти си моето меченце.
Днес е твоят ден рожден,
а стихчето е дар от мен.
Пожелавам ти да слушкаш. ...
ти си моето меченце.
Днес е твоят ден рожден,
а стихчето е дар от мен.
Пожелавам ти да слушкаш. ...
756
2
2
Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...
412
3
8
И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...
661
8
14
СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви, ...
187
2
2
С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
808
6
16
Старата църква, измивана от дъждове,
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...
бе добила цвета на старинна икона.
До нея стоеше прегърбен на две
самотник с ръце, като борови клони.
Смълчано облегна се той на стената, ...
868
3
12
ПРЕЛЮДИЯ КЪМ ПРОШКАТА
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба. ...
530
2
6
Градски дъждове обилни –
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
отидете си от нас…
Харалампи Харалампиев
„Златен прах“ разсипва звуци.
Челопеч – завит в мъгли, ...
277
2
Когато севернякът издуха
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...
докове все по-силно удрят вълните
Димитровден скоро е минал
и дъждовете звънтят по прозорците
От време българина казал е ...
231
…
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
Мислеща за нас,
споменът не бяга,
но и аз -
искам да го запазя. ...
642
1
Грешка
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...
Всеки ден ли ще се чудя
виждат ли ме, като тяло?
Защо така в огънят се губя?
Защо сърцето ми е живо, но не и цяло? ...
212
1
1
Поетите бленуват тишина,
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
в която само мислите си чуват,
(обличат своите тайни в красота),
които във душите им върлуват.
Живеят за момента, тук, сега, ...
328
4
АВТОПОРТРЕТ С МЕТЛА
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
... понеже мога сръчно да мета,
пък – и от глад за да не се спомина,
метач цаних се в служба „Чистота” –
и – ей ме, на! – във Морската градина, ...
226
5
5
Поетите живеят, за да пишат
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
и пишат, за да могат да живеят,
с поезията си по-лесно дишат,
без нея да живеят, не умеят.
Но не защото са сърца страхливи, ...
303
3
7
Различни сезони сме- зима и лято,
но точно това ни привлича.
Сърцето ми топло, на слънце богато,
ще обича, докрай ще обича.
Ще стопя ледовете – непристъпни стени ...
но точно това ни привлича.
Сърцето ми топло, на слънце богато,
ще обича, докрай ще обича.
Ще стопя ледовете – непристъпни стени ...
473
5
14
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
