248 518 резултата
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
851
5
8
Сияе топъл есенният ден,
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
278
4
4
Днес, очаквано, ще е страхотен ден!
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
397
2
14
,,Поет световен ти си пич!"-
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...
620
1
МОМИЧЕ ПРЕЗ НОЕМВРИЙ
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
191
1
3
Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
254
4
2
Защо ме гледаш... Знам, че те боли.
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...
Очите ти са пълни със умора.
Безкрайно дълги изживени дни
след срещи с непознати хора.
Защо ме гледаш... Няма ли сълзи, ...
232
4
Имам свое място под небето,
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...
знам си вече своята цена,
отдавна в мен отиде си детето,
което вярваше на всьо и вся.
Не че добротата ми е чужда, ...
656
2
4
The home is where my heart belongs.
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
1170
2
ЕДИН УЖАСЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
229
3
4
Бързите думи
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
275
1
4
Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
298
Един поглед, гибелна красота,
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
346
1
Небе, мое вечно небе
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...
безкрая е в ръцете ми.
Гласът ти в сърцето ми-
в кътче отеква и зове.
Небе донесло свободата. ...
364
1
4
Веднага го получи...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
348
4
ТАМ, КЪДЕТО ЗАВРЪЩАНЕ НЯМА
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
324
3
9
ПОСЛЕДЕН ПОДПИС
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
207
2
3
Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
1138
7
14
Художнико, нарисувай ми картина
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...
вземи със дъх парченце глина
и върху платното постави
с четка добави и слънце
да изсуши калта ...
365
2
4
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
195
Съдбовна среща преживяхме,
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...
пред мен стоиш отново ти.
И пламък, който някога гореше,
запали се отново в две души.
Животът си разказахме накратко, ...
304
1
Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата, ...
452
Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
257
Как, не знам, не съм виновен,
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...
но все белята ми е дружка.
А как се случва, нямам спомен,
стане ли поредна случка.
А такива, все под строй, ...
946
2
13
Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
686
2
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
402
2
С любов ме прегърни
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
195
Завърнах се
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
308
3
Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
762
1
2
ЕСЕНТА МЕ ДЪРЖИ ПОД ОКО
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
227
3
4
Когато свъсено те гледа
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
345
2
7
След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...
840
6
23
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
660
3
4
Празни са
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...
очите на небето...
И няма път...
И няма път към теб...
722
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
802
6
20
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
197
3
3
Сянката призрак ли е или е
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...
на човека лично подобие...
Истина – че ако него го няма...
Едва ли би съществувала.
Не търсете тука сводки... ...
273
2
4
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
363
3
5
Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...
370
13
14
И все тъй мислиш и мечтаеш,
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...
а дните готвят ти провал.
Познатата отдавна стая
е твоят океански сал.
В среднощ обесеното време ...
322
1
9
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
