248 522 резултата
ГЛАГОЛИ
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши, ...
  213 
"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.
Запитай се сега: Умира ли ...
  413  10 
Светът приличаше на сън...
Хуан--Рамон Хименес
Заключи ли луната светлата си същност
и заживявам в нейната мечта.
Очаквам с трепет поредния й цикъл. ...
  379  14 
Трудностите
Те заедно вървят с нас в живота,
понякога усмихнат, понякога трънлив.
Понякога изчезват но завръщат се охота,
в ден усмихнат, тъжен, весел, понякога крив. ...
  375 
Здравей... Обичам те...
Здравей - Любов..! Желана и копнежна...
Здравей - Момиче..! И Мечта...
Здравей..! С целувка... Много нежна...
Здравей..! Обичам те... С Душа..! ...
  417 
Седни за миг и почини си, коннико,
добрият крал отдавна абдикира.
А ти си му детето – незаконното
и шутът – за посмешище в турнира.
Кралицата алцхаймерът подгони я, ...
  319 
Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...
  359 
Живея във таванско помещение
два пъти по-ниско от мен.
Минава в него цялото ми ежедневие
във лазене на пода по корем.
Дори и капандура в него нямам - ...
  315 
Тук, под родното небе,
искам всеки да расте
волен, силен и с любов
в дом лишен от ден суров.
Всяка птица с посока, ...
  333 
Мислите, че нещо зависи от вас –
истината не виждате, с очи слепци!
Хрисими са преди да докопат власт,
след това забелязвате, че са лъжци!
За какво мислите, че толкоз я искат – ...
  429 
Изненадах нощта над изящната котешка лапа
с реверанс на момче от града на разбития юг.
Забелязах в света, че тъгите интимно се хапят
под оформен от нашите драми и болести звук.
Пепеляшка върви към познатата тухлена сграда. ...
  341 
Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...
  320 
Лукс, пари и положение.
Бързи връзки, дрога, забавление.
Отвънка - цар, отвътре - просяк,
това е днес модерно!
Телевизорът пропагандира, ...
  299 
САМОТА
... тишина, самота – във която
ти си бръмбар, туширан по гръб.
Свърши твоето мъничко лято
в повсеместната мирова скръб. ...
  263 
Силата
Идея основна за човека е
Силата.
Сила на духа
Тя се в природата съдържа. ...
  472 
Пътека малка води към върха,
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
  804  10 
Paзкажи ми...
Всичко ми разкажи
От начало до край, разкажи!
Kъде те отведе живота?
Колко пътеки стръмни катери? ...
  333 
Между четири стени, една врата , един прозорец
със отворена балконска врата зад бели пердета през нощта
развяващи се от течението на вятъра
Над под и под тавана притискащи ме
сам в леглото изпотен ...
  362 
Ти огън сам стъкни, мъдрецо, изгори ги,
на глупостта човешка плащай скръбна дан.
Кому са нужни днес премъдрите ти книги,
животът ти – с любов и вяра извървян?
Словата мъдри днес и пукнат грош не чинят, ...
  265 
Изпитваш, знам, онази тежка жажда
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
  841  17 
Като резен жълта диня
е луната тази нощ,
а тъгата ми е синя
и прилича на въпрос.
Колко време ще е нужно ...
  322 
Очите ѝ са сияещи изумруди, а дъхът ѝ аромат на канела.
Устните й са карамелени, елегантно пристъпва като газела.
Тя ме изпълва, нишката между нас е толкова силна,
от гласът ѝ пърхат пеперуди, косите й се веят като алени щрихи,
а аз се потапям цял в нейната хубост обилна. ...
  370 
Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти, ...
  322 
Обиколих милиони светове -
(безсмъртна съм и ми е позволено),
но виждах само вятър да снове
в застинала пустиня от безвремие.
Разхождах се из странни градове - ...
  626  10 
Хванат микрофон -
сторен макрофон.
Порнопечат да преустанови,
не ще моралът се възстанови.
  322 
СЪБОТЕН СОНЕТ
На просяка душата е сълза –
която скритом броди из всемира
Търкулната в листенце на бреза,
тя в крехките зелени вейки спира. ...
  326 
КУФАРЪТ НА ВЛАДА
Денят дойде на варненската гара.
Ти не пристигна с нощния експрес.
С клошарина си делнахме цигара.
С кафенца – две, от автомата – нес. ...
  292 
*
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
  299 
Копнеж по теб, по всичко твое,
което да ме пали, пали.
По тялото ти, да е мое,
когато дрехите си свали...
Да ме целуваш без умора, ...
  942 
Здравей! Едва ли чакаше ме ти?
Дойдох в града. Реших да се отбия
за миг да зърна твоите очи
Усмихнати и пълни с дяволия!
Днес във тях прозира и тъга. ...
  275 
Любовта идва при нас стеснително.
В едната си ръка държи въже,
а в другата остър бръснач.
Поглежда ни въпросително,
един вид дали може ...
  315 
Това е една чудна поема,
за това от живота кой какво взема.
За любовта на Бет и Иван,
един във друг се влюбили в Узбекистан.
Били на работа една, ...
  734 
Нощта преваля, времето за кой ли път
напомня ми за отминалия ден.
Сълзи, Приятели на болка стара...
Събират своят дан.
Къде изчезнаха ,Приятелите... ...
  249 
И пак без желание отварям очи,
и пак без надежда отново скитам,
в свят без любов – свят без мечти,
провалът злокобен пак да изпитам.
Че хората – много, но човеци – малко, ...
  277 
ПИСНА МИ, БОЖЕ!
… моля те, Боже? – когато се сбъдне в Рая и моят последен живот,
някъде там – в небесата отвъдни, цял ден да хвъркам на автопилот,
малка светулка – продупчила мрака, птица, пронизала синята вис,
писна ми вече два века да чакам, Господи, Ти да ме викнеш на бис! ...
  314 
На някоя пейка
През всички лунни затъмнения,
през всички сезонни кръговратности,
през всички погледи и подозрения
и пътища от стъпки на случайностти, ...
  330 
А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
  504 
Болката се връща всеки ден
рови в мозъка,дълбае
тя изтръгва силен стон от мен
наранената душа ридае.
Лекари край мен се суетят ...
  180 
За лъчи душа е жадна, за идеали,
пълна с трепети, любов и мечти,
слънчева светлина нека ме гали -
подир теб дух иска волно да лети!
В доброто в човека вярвам аз, ...
  354 
В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване ...
  302  10 
Предложения
: ??:??