62 583 резултата
Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...
  615 
Вече всичко е сън
и мракът се спуска наоколо.
Пада бавно нощта,
приспала завинаги утрото.
Ти с тихи стъпки ела. ...
  609 
Да бях летял толкова високо,
колкото ми криле държат по-високо,
дъхът ми не би секнал така,
както ангелският звучен глас замрази го!
Да бях живял толкова дълбоко, ...
  765 
Дай ми някакъв номер, напиши телефон,
гласът ти така закопнях да го чуя!
На живота по стръмно-опасния склон
душата ми нежна, боса как да събуя?
Погледни ме в очите в този видеофон ...
  756 
Харесвам да сътворявам изненади.
Усещане и мисъл раждат плам.
Този миг усмивки и емоции вади.
Всеки ден искам нещо да ти дам...
И давам!
  910 
Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...
  436  12 
Ще чакаш ли да дойда пак?
Да те погледна.
Да се усмихнеш ти
и в миг да влезна
във онзи свят, ...
  756 
Когато си до мен не се страхувам.
За утре не мечтая и не искам.
Когато си до мен не се преструвам,
докосвам, за последно те притискам.
Това, което ще се случи, чакаш дълго. ...
  884 
Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края, ...
  674 
Сбогуване с Океана...
Аз утре вече трябва да замина,
но тука ще остане Океана
и вятърът над водната пустиня
самотен да тъгува ще остане... ...
  683 
Светът не знае как да се държи.
И сякаш му е някак неудобно.
Съдбата ни избра да го красѝм,
след толкова години на виновност.
И нищо вече няма да е същото. ...
  635 
В един съботен ден
В един съботен ден, под мрачното утро, на пейката в паркa, стоеше той . Сърцето му бе потънало в печал, разумът му потънал в дълбокия здрач на мисли. Наоколо около него беше само сивота, както бе и в сърцето му. Потънал в далечни и великолепни спомени. За това кой беше той, как бе ...
  626 
– Здравей, Любов!... Да знаеш, как ми липсваш!
– И ти на мене! Страшно много, мили!
Часовникът да превъртя, как искам...
назад – в ръцете ти да съм!
– И ти, ли? ...
  1019 
> Понякога ще идвам във съня ти...
>
> Н. Вапцаров (,,Прощално")
От най-тъмното небе ще се родя,
събрала в себе си най-светлите окраски, ...
  560 
Новата квартира беше малка,
изпълнена с любов...
Не толкова епична,
овладяна,
не изкуствена, лирична ...
  858 
Повярвай ми, не искаш да ме имаш.
С какво се хващаш, нямаш си представа.
Приличам на крайпътната къпина
и не на всеки, драги, позволявам
към мене да посяга с нагли пръсти. ...
  1487  11  16 
Аз пиша. Как да не пиша?
Аз говоря. Че как да мълча?
Но записвам всичко
във моето тайно дневниче,
което никой в този свят, ...
  535 
Във очите ти виждам тъга,
която протяга ръце да ме хване.
Малка невинна лъжа
се изплъзва от погледа празен.
Аз няма да кажа "Ела!". ...
  604 
Въртят главици слънчогледите,
щастливи, с грейнали лица.
Не слънцето, а тебе гледат те,
усмихват се като деца.
А роклята ти волна птица е. ...
  469 
Да Ви кажа честно на всички -
Бих измълчал своето щастие.
И молитви към Го̀спод, наричал съм -
завистта да не ме урочасва...
Да се пукат душмани от яд! ...
  892 
Сгрешили сте жената, господине…
Да, аз живея в тази скромна къща.
Приличам Ви на някого от миналото?..
Възможно е... Но вече не съм същата...
Момичето от някога го няма... ...
  1514  10 
Равносметка
Много влакове в живота си пропуснах,
на гари много пъти сам стоях.
Времето през пръстите изпуснах.
Кога изтече тъй и не разбрах! ...
  362 
...
Голямата любов била голяма,
защото тъй високо ни издига.
Игаря всичко с буен ярък пламък
и никак не умее да ни стига.
Но също е голяма и понеже ...
  757 
Под едно одеяло с поезия
се покрих има - няма и четвърт век.
Моите спомени искат амнезия,
а илюзиите - поет.
И така се загубих рано. ...
  504 
Плоден, меден смях,
кикот от сноб усмивки,
бесни нарови усти извива,
сплита мигли и ехти.
И ето, пак, отново, ...
  547 
Запалих клечката и светна,
нощта бе тайнствена и цветна,
в червени рози падаха звездици сини,
пробягваха безмълвно сенки на богини,
очите ти видях, големи и красиви, ...
  1694  12  47 
Накарай ме да забравя,
всичко онова,
което нощем,
пречи ми да спя.
Накарай ме да вярвам, ...
  825 
Обичай ме такава –
и крива, и права
и лудо-романтична
и покорна, и неприлична.
Обичай ме такава ...
  852 
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага. ...
  1773  10  29 
Огън в огън,
дихание слабо...
Парещи устни,
полъх на вятъра...
Усещам те, ...
  1346 
Посвети ми кратичък стих!
Напиши прозаично послание...
Нека в тебе не бъде тъй тихо!
Изкрещи всички твои желания!
Аз не искам да чувствам дъжда. ...
  692 
Отзарана
пощръклела,
луда полудела,
с триста клетви клела
тая мойта орисия ...
  782  10  23 
Излъга ме мръсно,
как да ти простя?
За извинения е късно,
И сърцето ми опустя.
Как всичко ти забрави? ...
  693 
Отдалече бият днес сърцата ни.
Отдалече мислите бушуват.
Но нали сме смели откриватели.
И през океани търсим суша.
А звездите пътя ни посипват, ...
  738 
Слънцето залязва, нощ иде,
хиляди звезди над мен сияят.
Нека тогаз душа теб да види,
преди да дойде краят.
Облечена бъди в рокля бяла, ...
  435 
От днес броя ги – трийсет броя.
И след последното стихотворение –
наистина ще бъдеш само моя.
С ръце, докосната и вдъхновение...
И ще замлъкне тази гара. ...
  869  12 
Поемаш ме на малки глътки,
със привкус на абсент и суета.
Намираш ме във всяка чаша,
агонизирайки от жажда и желание.
Напомням ти едно далечно ехо – ...
  1062  15 
Понякога съм сам със теб и пиша.
Тогава чувствата прегръщам.
Стихът извира и у тебе диша.
Аз любовта желая и завръщам.
Докосвам своята душа, а галя тебе. ...
  1135 
Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...
  705 
Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...
  658  12 
Предложения
: ??:??