20 576 резултата
285
В душите наши се стаява ледна зима,
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
снегът остава си несбъднат бял копнеж,
понечиш някому ръка да подадеш,
а той с насмешка хладна, ясно различима
глава извръща рязко. Безразлично кима, ...
317
2
5
По стъклата сянка полунощна
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
се прокрадна в бързия ми стих.
Тайния си сън ѝ посветих –
заблестя пленително разкошна.
Възцари се помежду ни странна ...
438
2
12
Катранена нощ е и вихрите вият
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
Виелица мощна сковава света
В треперещи шепи лицето си крия
крещя и без сили ридая в снега.
Човекът е смъртен, за кратко изгаря ...
667
3
4
Дали щом сложа на чудовищата брекети,
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
зелени лещи на очищата им сини,
животе мой, ще станеш мъничко по-лек и ти
или така ще минат земните години,
които са ми отредени? Все по-скромните ...
321
2
2
Такъв съм, като мъртвите цветя,
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
с които, без лицето, съм покрит.
Студен съм, като зимната Луна,
като паднал бог от древен мит.
Не знаех, че така сте ме обичали, ...
351
4
10
По долищата зли, криви, трънести драки виреят,
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...
накъдето да тръгна внезапно попадам все там
и парченцата стих пак закачва по тях суховеят
и парченца душа... друго нямам какво да му дам.
И излишен, проскубан, самотен, денят ми опърпан ...
367
6
9
Не разрушавай прекрасното.
Не го и променяй отново.
Не го превръщай във нещо очаквано,
наслади му се. И не мисли много.
Не отваряй очи! Изненада е! ...
Не го и променяй отново.
Не го превръщай във нещо очаквано,
наслади му се. И не мисли много.
Не отваряй очи! Изненада е! ...
467
2
Следи от белези,
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години, ...
но не по тялото,
а по сърцето,
питат Къде ли сте
дни минали, години, ...
318
2
7
Защо ли мъча се да впримча
със думите реалността;
защо ли ми е тази рима,
щом друг представя тя света
на теб, читателю коварен? ...
със думите реалността;
защо ли ми е тази рима,
щом друг представя тя света
на теб, читателю коварен? ...
339
1
КАПКА ЛУДОСТ
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци, ...
Стига ми да помечтая,
че дъждът ще зашурти
и сред звездната ми стая
ще запеят сто щурци, ...
330
5
12
От известно време посиня лицето му,
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
силата му сякаш скърши се на две:
чу да се говори - отказва сърцето му,
към света отвъден бавно той пое.
Ала при една дълга визитация ...
614
2
3
ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж. ...
298
4
14
Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
562
9
13
В ГОЛЯМОТО МЕЖДУЧАСИЕ НА ЖИВОТА
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
Сред тревите медоносни
пих ли бисерна вода?
Колко трънени въпроси
порят с шип из паметта. ...
794
7
16
Сърце каменно и болно,
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...
стои си вечно недоволно.
Обвито в мрачна глухота,
затворено за чуждата съдба...
513
2
12
Кръстът на храма тази вечер тъй ярко блести
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
мисля за тебе, мила моя Албания,
С дъжда ние вървим, небето тъжно свисти,
а родният град е река от познания.
Дъното търся на пяната кехлибарена, ...
488
1
4
Искам всичко да знам,
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони ...
как не ме е срам!
В този живот препускащ
и немалко хрускащ!
Книгите са милиони ...
712
3
4
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
301
5
3
"...Ако некой ден ме закопат до тебе, че станем, че си земем камико и че отидем да легнем у другио край на гробищата..."
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
- - -
Научиха ни на омраза без остатък,
(макар че къс е земния ни път)
така че щом преселим се Оттатък, ...
348
5
3
Правим се на мъдри и добри,
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
но доколко е това така?...
Има ли ги в всичките ни дни
добротата, а и мъдроста?
Каква е дозата им във делата, ...
305
1
7
Искрица-звездица, брилянт от сълза
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
въздишка замира, смразява нощта.
Загръщам се в плащ от смолисти лъчи,
какво крия в мене не ще проличи.
Дворец от снежинки, небесен и бял, ...
346
1
3
Трябвало е да измина километри, да минат години,
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
Да се сменят различни сезони – и в светло, и в мрак,
за да те открия тук, в тези красиви градини
край мюнхенска гара, малко преди последния влак.
Ти с четка рисуваш, аз - с думи, и в стихотворения, ...
412
Искам те - макар да съм момче опасно.
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...
Отдавна...Чуй,да сме наясно:
Ти нямаш допир с мен и сантиметър,
а и аз не съм и оня - свети Петър!
Просто съм пияница, бараба, тарикат. ...
478
2
1
Изкуството е като спорт:
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...
с трениране cтpeмим cе към успеха.
Tалантът не достига за рекорд:
той е само връхната му дреха.
Ho кoлкo ce издигaт c пoдлизypcтвo ...
277
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
318
1
1
Животът не е написан на книга,
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
за радост се случва със нас всеки ден.
Дали ще е волна песен на авлига,
или ще е болка на ранен елен.
И кармата ни съди, награждава, ...
255
НАПИСАНО СЪС СЪЛЗА
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
Щом прелистя душата си – влизам в забравена книга
и откривам, че времето никога нищо не трие.
За да съм откровена – прашинка любов не достига,
щипка лудост ми трябва и капка небесна магия. ...
763
6
13
Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
363
3
8
КИБРИТЕНА КЛЕЧКА ПО ПЪТЯ КЪМ РАЯ
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
Разгърден, вятърът довлече
стадата облачни над мен
и бързо в падащата вечер
студът взе къщиците в плен. ...
366
2
12
Преди, сега и после,
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
три измерения на времето,
но винаги един е мостът
на пътя ни и носи ни течението
на нашия живот. ...
387
2
8
Поетите, те също имат майки,
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...
в къщи ги очакват късно вечерта.
Те силни жени са, не се вайкат,
на лицето им има и усмивки и тъга.
Те пращали са синовете си на война, ...
431
1
1
ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив? ...
283
6
10
Без любов, какво е този свят?
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
Без добро, какво след нас оставяме?
Няма ли ги, даже и в палат,
капка щастие в живота нямаме!
Липсата им е огромна празнота, ...
390
2
14
И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
373
4
3
От 9 кладенци мъдрост копая,
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
че да има с какво вас да даря -
Работа тежка, не виждах й края,
досущ бях подобен на кърт във пръстта...
Първият дъно от камък оголи, ...
336
2
7
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
301
3
5
Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето! ...
355
Там където са парите,
няма място за душите,
и купува и продава,
всичко дето обитава.
Няма майка, няма татко, ...
няма място за душите,
и купува и продава,
всичко дето обитава.
Няма майка, няма татко, ...
283
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли, ...
645
4
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
