20 516 резултата
В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...
  533 
До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина. ...
  429 
– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...
  694  12 
Не намерих друг свят, в който няма лъжи–
сякаш космосът грешно измислен е:
грее супер луна, нощем падат звезди,
но животът реален е мистика.
Дъжд без облаци, слънце без синьо небе – ...
  350 
Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...
  358 
ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш. ...
  2387  31 
А страшна буря е в човека,
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света. ...
  365 
Там нейде, далеко, където
морето целува небето
и притихват дори ветровете,
а Слънцето хлади топли крачета
за да може босо да тича, ...
  668 
Друг монолог на Датския принц
(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)
Без бряг е времето!
Защо го озаптяват – в кръга
сме пленници! ...
  657 
Святата хармония
Душите ще празнуват обновени.
Звездите ще танцуват подмладени.
Светът ще бъде нов и променен –
Ще влезем в дългочакания ден. ...
  343 
Дори и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!
В света ний идваме сами... ...
  366 
Гледам релси запустели!?
Цели в плевели се сплели...
Няма влак по тях да мине!?
и в очакване лудешко...
На перона там далечен...? ...
  410 
Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...
  526 
Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...
  1504  14 
В добрите стари времена музиката изпълваше с
мощното си присъствие познатите на света
пространствени измерения.
Четирите обемисти колони бяха напълно достатъчни,
за да предизвикат земята под краката ни да се разтресе. ...
  372 
В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата ...
  816 
Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -
въртящ се кръг от клетки във света.
Пред кривогледи огледала, в безумни зали,
танцува бременната от представи суета.
Първосигнално мислещи човеци, ...
  422 
Не се отказвай от мечтите си...
И аз имам моите големи мечти,
но време е от тях да се откажа,
като виждам как животът ме върти,
безсилна съм аз друго да направя... ...
  457 
Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...
  533 
Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...
  1242 
Най-лесно е човек да лекомисли.
Под лупа да не гледа на света...
Нещата си до край да не обмисля,
да търси само свойта суета!
И лесно да търгува Съвестта си, ...
  442 
Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...
  822  18 
Ангел гледаше тогава - отвисоко
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...
  377 
Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...
  2006  41 
Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава, ...
  582 
Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.
Този свят е на път да се срине тотално, ...
  7128  26  30 
И в мрака - непрогледна вечност,
Събираща се в сто крила,
В сто крила на птици,
Посърнали във моята душа.
От тях не виждам слънце, ...
  289 
Говоря на звездите, често.
Обръщам се към тях с въпроси и молби.
Отговор не чакам...
ала сърдя им се понякога дори.
Говоря им предимно вечер, ...
  526 
Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...
  620 
Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...
  545 
Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...
  1243  23 
съвместен проект с аквимсу (akvimsu)
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед, ...
  386 
Седя във тъмното и дишам
И мисля, и не мога да съм друга
Седя във тъмното, издишам
И искам, а не мога да си тръгна.
Дъждът навън ме провокира ...
  561 
Научена да плува в морето!
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...
  539 
Аз зная:..
Ти можеш!
В живота си винаги можеш,
можеш да имаш и сили, и път -
въпреки усета сух и тревожен, ...
  396 
Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...
  1107  10 
Оптимизъм при залез
По светлите следи на слънцето
се спуска бавно вечерта
и сенките се удължават, там където
ще легне и заспи нощта. ...
  513 
Реших дa продaвaм спaсение
зa всичките бедни създaния,
дa дaвaм, a вместо пaри
дa прaвя свободно дaрение.
Дa нося нa моя си гръб ...
  455 
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...
  3635  16  24 
Безбрежност
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...
  583 
Предложения
: ??:??