248 555 резултата
Кое накара Народа ни да се откаже...
от Родина,майчина любов.
Да превърне всичко във горчилка
и да потъне в вечен грях.
Вярата на нашите герои... ...
  240 
Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир, ...
  381  12 
Всеки ден почва и свършва.
Точка му слагам на края.
Утре какво предстои -
вечер не винаги търся.
Пътека чертая с надежда ...
  296 
Нейната дива душа,
влюбена в светлата суша
носи в съдбата си страх от греха...
(Страховете...
Кой ли ги слуша?) ...
  586 
В миг сякаш времето спря,
тишината крещи като демон.
Пред бездната вятърът онемя,
разпилените ми коси са за него.
Всичко утихна,. Въздухът избледня. ...
  453  17 
Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
  271 
Светло е. Сивото.
Като небе.
Сънено. Утринно.
С дух на дете,
търсещо, вкусващо ...
  463 
Отдавна различавам любовта
по смисъла на твоето мълчание,
наситен поглед, много пъстрота,
очите търсят в мене упование.
По-важното е, че струи до днес ...
  623 
Аз обичам да мечтая
и да скитам в самота,
сякаш в приказна омая
да ме води любовта.
На звездите да говоря, ...
  287 
ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе, ...
  218 
Животът е мъничка рекичка,
озарена от слънце чудесно -
това си ти, любима едничка,
далеч си, но сърцето ти е честно!
Животът е светла пътека, ...
  431 
В тишината на меката земя
органът може и да спира,
ала душата все така пламти.
Отделям се завинаги от света,
във природата, за да се вплета. ...
  289 
Ех защо не може Света да преобърна...
да го превърна в добрина и на хората да върна.
Ех, защо? Сами вредим на свойте мечти...
И своите надежди давим...
Дали сме канибали, ядящи своите души ...
  738 
1.
... ти си
в мойто
дежурство...
2. ...
  464  10 
Не ме познаваш. Смахната съм, мога
да съм детински любопитна,
да не заспивам нощем от тревога,
а после с вятъра да литна.
Не ме познаваш. Делничната маска, ...
  246 
Не искам да ми обещаваш
(макар че моля се пред Бог),
подарък да съм в твоя залез
и в изгрева. Без чужд облог.
Да бъда малката мушица, ...
  915 
Намерих ги – от Петрич двама братя
и още двама – четири на брой,
на български ухаят, необятен
е мирисът доматен, смел е той,
величествен, недостижим, единствен, ...
  255 
Магическа, епична,
безкрайно нетипична.
"Единствена", незрима,
безмилостно ранима.
Горяща, ураганна, ...
  333 
КОГАТО ГОСПОД ТЕ ОБИЧА
... когато залезът на хълма разпали дрипаво фламбе,
и кротка радост те изпълва, че твоят ден спокоен бе,
че стигна Времето за всичко – със всекиго да бъдеш благ,
седни? – един самотен чичко, с лула тютюн на своя праг, ...
  244 
Летели ли сте някога насън?
Аз постоянно.
Отнякъде се носи ясен звън,
звучи камбана.
И слиза ангел, слага ми крила, ...
  390  11 
Веднъж, когато небето
бе погълнато от тягостен мрак,
звездите тежаха
и луната омайваше със своя чист цвят,
аз погледнах през черния прозорец свой, ...
  434 
Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
  314 
Ти не знаеш, какво причиняваш,
с бездействията
и действията си
разрушаваш.
Няма начин да разбереш ти, ...
  249 
Изгубих се между правилно и грешно,
а животът простичък присмива ми се смешно.
Каза ми “Ела насам, чуй това.”
Заслушах се и чух го… Всичко било просто игра.
Кой да предполага, а? ...
  519 
И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
  296 
СЕДЕМ МИНУТИ НА ДЕН
Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,
с тихо герданче – мъниста. ...
  584 
Облаци - памук раздърпан. Ден припича, два вали...
Времето съвсем се сбърка (като хората досущ, нали?)
Локвите - огледала̀ немити, юли пресуши със дъх.
Облачета като маргарити пръснаха нашир и длъж.
Слънцето - узряла пита, буди се в рибарска мрежа. ...
  331  11 
Провописо е на първа база
ф творбата да го знаеш и помни!
Какво си казал, той какво ти каза,
не струва нищо, ако ф нящо се греши,
като например, Важна запитая, ...
  1084  46 
„Какво е, мамо,
стихия?“ – „Порив, чеде,
и чудесия!“
  342 
А час преди това по джиесема
се звънна. Щом прочете той Гергана,
ядоса се. – О, пак ли ти проблеми
ще ми създаваш? Тука ли остана? -
набързо с глас кипящ той проговори ...
  574  14 
Морето, буйното притихна,
гората девствена открих,
небетно – необятното обгърнах,
и от степта за Теб откъснах стих...
За теб Исусе, във вертепа, ...
  275 
Джакпота да ударя най-накрая-
отдавна туй си го желая.
Но тъй ще си отида със мечтите,
далеч от славата и от парите,
че отредила е съдбата ...
  493 
Ретроспекция
Позициите на махалото са права и обратна, дясна и лява, противоположни.
Равноправни - в смисъл някакъв - трябва да са те!
Като лятото и зимата - те свята различни два са, два сезона.
Млад си - служиш ти, и ти служат мъдреците стари на геройството правилно твое. ...
  335 
/Текст експеримент към музиката на „Лунно танго“ в изпълнение на Ричард Клайдерман/
Когато си до мен
не усещам нощ и ден –
само зов, само зов и безкрайна,
непонятна нежност, смесена с тъга. ...
  362 
И ти, след хорски приказки реши,
че моето приятелство е вяло.
Все мислех, че душата ми личи.
Навярно е ръждиво огледалото...
Онзи казал, другият решил... ...
  338 
Какво срамно падение морално!
Боже, за тоя ЕС ми става жално!
Устоите пропаднаха сред прах
в света на содомския им грях!
  436 
Къде е раят на земята,
да се преместя, сал за ден
да си изпълня и мечтата
все пак съм от Адама ген.
Защото аз в ада си живея вечно ...
  402 
МОИТЕ СЪБРАТЯ ПО ПЕРО
... започнах да разбирам лудостта, която друса цял полк от поети –
опитвам се цял ден да ги чета – за тях и нощем лампата ми свети,
разлиствам книжиците им добри, събирали са стихове с години! –
за тях броили са торба с пари! – а книгата им пукнат грош не чини, ...
  230 
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих. ...
  539 
СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...
  350  13 
Предложения
: ??:??