248 568 резултата
Да тръгна из тия полета,
из тия мъгливи полета,
във здрача над тез долинки,
ухайни треви, редица дървета,
далече – рояк светлинки. ...
  355 
Летният Созопол
Град избран от боговете,
да го обсипят с благодат,
за да е жив през вековете,
с неповторимия си арт. ...
  346 
Нощта е река. С въртопи и подводни капани.
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
  280 
Обществото е в упадък -
малко деца се раждат,
за някои няма и залък,
за правда няма жажда,
всеки себе си гледа, ...
  326 
ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...
  204 
Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя, ...
  398 
Срещна себе си в бистра роса
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...
  798 
Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена ...
  513  11 
Отркри и мен късметът вехтошар.
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...
  382  30 
Самотен дъжд над покривите тихи
вали отчаян, див, прочувствен и свиреп.
С протяжни и неравноделни щрихи
рисува. Пее. Плаче. Като теб.
Разказва нещо, спира, вдишва, плисва ...
  821  13 
Дълбочината на твоето гърло
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...
  244 
Кафето
"Всички обичат Реймонд" имаше филм.
Но кафето не всички обичат.
Или със захар го обичат.
А не го обичат защо - зависими ги прави. ...
  341 
Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги. ...
  368 
С нова булка на късмета,
със зелени две очи,
снощи вдигнах самолета,
за последно… може би.
Двеста лицеви направих ...
  1112  11 
Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...
  307 
Червено
Цвят дълбок и много любим,
на топло в мислите завит, незабравим.
Изпраща те в свят безкраен,
той е следата от онзи спомен таен. ...
  335 
Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...
  355 
Бях дете и много те обичах
къпех се във синьото небе
животът беше някак вкусен
миришеше на пъстрота
Сега е сиво и самотно ...
  372 
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
  302 
Живея в цветето на тишината -
на тишината изтъкала моя дух.
По-горд от птицата на необята,
над Бог надвесен, за да бъда друг.
И малката калинка с морз от точки ...
  771  17  14 
Защо след толкова години,
животът е един и същ,
менят природата, гадини,
ловец и плячка, жена, мъж.
Защо след толкова години, ...
  287 
Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...
  330 
***
***
Просто съм обичала и толкоз,
без видима причина да остана -
последната ми среща обещава
да си тръгна и после да забравя! ...
  469 
Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...
  464 
В СВЕТА НА ДРУГИТЕ
.
До днес живея в свят на другите.
Не ми е по вкуса, разбрах.
Обичат ме на другите съпругите, ...
  482 
НЕ СЪМ ГОТОВ
.
Не съм готов да се преселя
в мраморното тъжно сéло.
Там няма делник и неделя, ...
  424 
Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...
  656 
Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми ...
  277 
„Вие сте масивна гора, пълна с красиви и жизнени истории
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...
  632  26 
Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени. ...
  321 
Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...
  1006 
Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...
  309 
Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...
  296 
Всяка любов е различна
или пламти, или тлее,
тиха или неприлична,
вечно в сърцата живее.
Всяка любов е планета ...
  253 
където завист
процъфтява - сатана
се забавлява
.....................................
друга подредба ...
  269 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  380 
Вятър - могъща, невидима сила дава криле
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...
  364 
Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...
  277 
Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...
  675 
За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...
  254 
Предложения
: ??:??