20 515 резултата
Пристъпваме към дансинга от сенките мастилени петна.
Завърта вятъра в кръг света.
Прозрачни думите ни се докосват.
И в тишината танцуваме със смисъла и със листата.
Изпепелени дни от кръговрата...
Завърта вятъра в кръг света.
Прозрачни думите ни се докосват.
И в тишината танцуваме със смисъла и със листата.
Изпепелени дни от кръговрата...
896
1
Далекоглед и разни частици
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж. ...
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж. ...
1387
1
4
ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам Огледало в теб!...
А затова, че Съвестта ми дреме,
И търся щастието в своя джоб… ...
Не мисля, че защото нямам време,
не се оглеждам Огледало в теб!...
А затова, че Съвестта ми дреме,
И търся щастието в своя джоб… ...
389
1
Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
979
16
453
8
И тъжният клоун си каза: „до тука”.
Стига с тъгата си глупци да разсмива.
Малко видяха усмивка горчива,
много от тях маска красива.
Уморен той, там, пред огледалото застана ...
Стига с тъгата си глупци да разсмива.
Малко видяха усмивка горчива,
много от тях маска красива.
Уморен той, там, пред огледалото застана ...
714
2
Написах басня: някакъв петел
отглеждал във градината си хмел.
Продавал го и си купувал бира.
Изпивал бирата и се напивал,
и после на бунището заспивал. ...
отглеждал във градината си хмел.
Продавал го и си купувал бира.
Изпивал бирата и се напивал,
и после на бунището заспивал. ...
526
2
Тези стъпки по морския бряг ме отведоха в странни посоки.
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
И когато на чайката бях жълтия ирис в окото,
аз прозрях, че светът е пред срив. И загърнал с тръстика телата,
и объркан от прилив мъглив – се обрича на дълго очакване.
И видях как под мигли в сълза самотата бавно узрява, ...
1389
5
Тежка артилерия
Стреляха в душата ми с оръдия,
нахвърляха и гнили трупове,
робите на свойте тесногръдия,
приготвили и за духа ми клупове. ...
Стреляха в душата ми с оръдия,
нахвърляха и гнили трупове,
робите на свойте тесногръдия,
приготвили и за духа ми клупове. ...
674
1
До луната и назад
Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука. ...
Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука. ...
723
Не ме щади, не ме е страх да страдам!
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...
Страданието болката руши...
Събаря дълго вдигани прегради
и после бавно почва да гради...
Гради сред руини и тъжни мисли, ...
862
Вървя по улиците сам
и лакомо поглъща ме тъмата,
а запазилите своя плам
високи улични фенери,
строги, но галантни кавалери, ...
и лакомо поглъща ме тъмата,
а запазилите своя плам
високи улични фенери,
строги, но галантни кавалери, ...
811
1
СОНЕТ ЗА МУШКАТО, КАРАМФИЛ И СЛЪНЧОГЛЕД
Мушкато ярко и напето,
възбудено от сутрешна роса,
във вазата до него редом,
откъснат карамфил съзря. ...
Мушкато ярко и напето,
възбудено от сутрешна роса,
във вазата до него редом,
откъснат карамфил съзря. ...
1306
40
На поета стиховете аз чета
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях, ...
и муза някаква ме озарява
и реших две думи да сплета,
че стиховете му така ме сгряват.
Усетих аз душата му чрез тях, ...
671
2
Вървя по стръмнините
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти - ...
грапави на делника
и търся в стъпките си
прошка за пропуснатите мигове.
Препъвам се в мечти - ...
764
22
Кога ще тръгна, ми e все едно...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
1044
23
Живее в мене семчица бодлива.
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
607
9
По български
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...
697
1
Поет е тоз', кого' не са оставили да падне.
Дългът поет е, и вината е поета.
Поема всеки ден към пропаст подир пладне,
за да се роди отново
в мозъка на някой зъл поет.
Дългът поет е, и вината е поета.
Поема всеки ден към пропаст подир пладне,
за да се роди отново
в мозъка на някой зъл поет.
689
1
Името си няма да напиша
нито по разлагащи се сгради,
нито с жълто по снега.
Името ми няма да се дави в киша,
без упоменаване излишно ...
нито по разлагащи се сгради,
нито с жълто по снега.
Името ми няма да се дави в киша,
без упоменаване излишно ...
649
Не помня... Викала по теб?!
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена. ...
Когато тишината в мен гореше?!
С привидна сила - пламъче от свещ.
А ти дори не помниш свойто име.
Наричаха те с други имена. ...
988
7
Изтръгнати ми бяха крилата
от приятели, врагове и непознати.
И заплака душата ми, горката...
За всичките моменти безвъзвратно опожарени.
Ореолът над главата ми изгасна... ...
от приятели, врагове и непознати.
И заплака душата ми, горката...
За всичките моменти безвъзвратно опожарени.
Ореолът над главата ми изгасна... ...
862
2
Небето е чисто и ясно,
изпълнено с песенен звук
на птици, летящи припряно,
готови за полет на юг.
Те сякаш игриво ми цвъркат: ...
изпълнено с песенен звук
на птици, летящи припряно,
готови за полет на юг.
Те сякаш игриво ми цвъркат: ...
475
2
Бог създаде човека и така, лека полека,
вече бяха минали няколко века...
Бог му даде огън, чудеса, знание,
постепенно човекът се развиваше,
Бог се превърна в предание, ...
вече бяха минали няколко века...
Бог му даде огън, чудеса, знание,
постепенно човекът се развиваше,
Бог се превърна в предание, ...
956
1
Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се във небесата,
Над най-красивата страна!..
О, аз съм по-бръз от ракета, ...
Край мен е нощна тишина…
Понасям се във небесата,
Над най-красивата страна!..
О, аз съм по-бръз от ракета, ...
325
Моят Рай
„Ако раят не е в тебе самия, то ти никога не ще влезеш в него” - Силезиус
Моят Рай е без сълзи и въздишки.
Съзерцавам го с нови очи.
Като глухарче с пухкави нишки, ...
„Ако раят не е в тебе самия, то ти никога не ще влезеш в него” - Силезиус
Моят Рай е без сълзи и въздишки.
Съзерцавам го с нови очи.
Като глухарче с пухкави нишки, ...
858
4
Екзистенциално № 4
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...
Нобеловата награда за физика
за 2011 год. беше дадена за откриването
на все по- ускоряващото се темпо на разши-
ряването на Вселената... ...
497
1
Колко струва живота,
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...
ако няма причина да отворя очите си,
ако в мен отдавна само болка кънти?
Колко струва живот без мечта,
бездънен мрак без лъч светлина? ...
791
Чувства есенно пъстри се ронят.
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...
Носталгично се спуска мъгла.
Куп листа закачливо се гонят.
Скъпа есен, добре си дошла!
Все така пъстроцветна и зряла, ...
708
8
Шепнещо
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна. ...
С присипнал глас на шепетно ридание...
заглъхнали души в мъгливото страдание,
погълнати със страхове от солена самота,
разпръснали се със пенливата вълна. ...
395
Есенно настроение...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Есен!... Есен!... Просто Есен!...
И макар, че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
759
9
Завръщане в Итака...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
Годините минават все в очакване,
но все не се завръща Одисей
и цялата Итака го оплаква,
а Пенелопа, вярната, старей... ...
424
2
Най скъпото продадох там
без грам срам.
Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?
Сега без болка напред продължавам ...
без грам срам.
Знам никой друг не би го направил
кой за себе си би забравил?
Сега без болка напред продължавам ...
466
2
Вали, не спира.
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...
Слънцето не стопли ме, замръзвам.
Очи повдигам.
Горят ми бузите тези проклети сълзи.
Не ми достига ...
537
3
В забързаното време на деня,
Човекът тъй нищожен...
Върви без мисъл ни една
По плана си наложен...
В забавеното време на нощта ...
Човекът тъй нищожен...
Върви без мисъл ни една
По плана си наложен...
В забавеното време на нощта ...
575
1
Приятел е не този, който ти помага
в екзистенциалните беди;
не този, който ръката си подава,
щом в каша се забъркаш ти;
не този, който те дарява със усмивки ...
в екзистенциалните беди;
не този, който ръката си подава,
щом в каша се забъркаш ти;
не този, който те дарява със усмивки ...
375
Говорят си две непознати същества:
- Наистина ли ще избегна вечността?
- Да, това е игра, която те отделя от безкрайността.
- Какви са правилата на играта?
- Няма правила, трябва да следваш единствено целта - да осъзнаеш себе си. ...
- Наистина ли ще избегна вечността?
- Да, това е игра, която те отделя от безкрайността.
- Какви са правилата на играта?
- Няма правила, трябва да следваш единствено целта - да осъзнаеш себе си. ...
1222
3
Вярвам аз във вечните гори,
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.
Долу в земята ще потъне моят плач, ...
в тях сърцето вечно ще пламти.
Вярвам аз, че душата ми в небеса безкрайни ще лети
да дири лъч на познанието, да я озари.
Долу в земята ще потъне моят плач, ...
593
2
Ех ти мое Лято!...
Ех ти мое Лято, лято слънчогледно,
облъхни ме с вятър, като за последно
и спаси мечтите, дръзките, ония,
(знаеш ги!), които и от мен си крия!... ...
Ех ти мое Лято, лято слънчогледно,
облъхни ме с вятър, като за последно
и спаси мечтите, дръзките, ония,
(знаеш ги!), които и от мен си крия!... ...
503
7
Пак нощ е и Духа ми се отправя надалече...
Сред непознато царство, с Господар извечен...
Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.
Нагоре, в път към татковата къща ...
Сред непознато царство, с Господар извечен...
Мистична, нежна пелена, отново ме загръща
и гаснат постепенно сетивата.
Нагоре, в път към татковата къща ...
1007
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
