20 516 резултата
Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка. ...
461
4
Като плътен чаршаф се бе спуснала тя,
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
никой не виждаше нейната красота.
Капчиците, сякаш забравени от дъжда,
забулваха лицето на града.
Очите безполезни ставаха, ...
497
Ще съм твоята Рана,
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
и тъй сладкият Миг,
в който тихо Словата,
преминават във Стих!
Ти ще стигаш Небето, ...
1364
5
Вися от земята надолу с главата.
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...
Под мене, далече, се вижда луната.
Дали ще успея да падна на нея?
Едва ли.
Здраво лепнат краката ...
783
3
като стрела
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...
префучавам
ЕДИНСТВЕН МОЙ,
през теб,
без секунда престой, ...
1418
8
Когато просякът в студа ти се усмихне,
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
осъзнаваш колко си богат за миг,
щом бездомният със нищото щастлив е,
ти и сит и подслонен си принц честит.
Забравил на живота простотата, ...
564
Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...
582
3
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...
489
4
Лъжа и Истина във "брачно ложе".
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...
1017
6
Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи, ...
447
... И съзерцавам лятната дъга.
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
Момиче съм отново и нехайно.
Ценя надземното ù пиршество
като възторг нетрайно.
Ще се преселя там, аз мога да летя, ...
458
Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...
714
След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...
1004
14
На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...
480
4
Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...
707
Самотата е глухоняма птица
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
в хралупата на тишината.
Двоя се в нея и еидинявам
себе си със себе си,
сред стигмите на вечността. ...
892
3
"И знай..."
Изпросени думи – досущ милостиня,
от теб се отронват тихомълком, едва,
и сякаш не месеци, а десетки години
отминаха, откакто си тръгна. Сама... ...
Изпросени думи – досущ милостиня,
от теб се отронват тихомълком, едва,
и сякаш не месеци, а десетки години
отминаха, откакто си тръгна. Сама... ...
757
В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...
605
Огънят от хорските стремежи
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...
625
3
Спомените – това сме самите ние.
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
Частица минало, моменти от настоящето,
изграждащи бъдещето.
Мимолетни картини, които ни карат
да заплачем или да се засмеем. ...
729
2
С дреха от лъжи, ушита
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
безцелно,
сляпо
през света се скита.
В очи първороден грях стаила, ...
792
2
Промени се самотата.
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...
Ежедневието се оцвети.
Спокойна е душата,
щом любовта лети.
Просто е - избирам да се радвам. ...
444
4
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
Харесвам аз небесните покои.
Немея пред планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила. ...
401
Цвят бледорозов, неразцъфнал -
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...
чака да усети топлината.
Сълзи във очите незакапали -
ще излязат, щом пробуди се душата!
Вик, който иска да изригне - ...
494
1
...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира: ...
535
Разпадна се часовникът,
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...
оставиха го цифрите,
отчупи се парче от циферблата -
и само още надписът
проблясваше с позлата. ...
481
2
Октомври почна в мене да вали,
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
с неистов порив го очаквах
да стихнат непомръкнали сълзи,
октомври мъката си в мен изплака.
Отново ме изпълни с красота, ...
703
1
6
Сърце
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...
"Сърцето никога няма да влезе в употреба,
докато не стане неразбиваемо."
Тенекиеният дървар
Тежат ми моменти със дати трагични. ...
962
14
Светът на Човека
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...
Когато пада с първите си крачки
Човека и залита сам встрани,
и всеки миг готов е да заплаче-
Безкраят е до близките стени. ...
482
2
В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
974
1
15
Няма я вече тук любовта,
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
1209
3
Не съм идеална и никога няма да бъда.
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...
Понякога пуша като комин.
Има сутрини, в които съм лоша,
и вечери, в който се тръшкам на моя любим.
Има мигове, когато съм нетърпима, ...
2608
1
Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...
754
2
Дресирай белия си кон
тъй, че да стане шампион!
Не вярвай в никакви лъжи,
не позволявай на душата да тъжи!
Върви напред, търси сполука! ...
тъй, че да стане шампион!
Не вярвай в никакви лъжи,
не позволявай на душата да тъжи!
Върви напред, търси сполука! ...
661
1
Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...
1561
11
2210
49
Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
503
3
Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
823
1
Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
1015
1
Сухи клони под нозете ми пращят
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
1575
41
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
