20 516 резултата
В душата имаш си вратички.
Там всичко има, има ги всички.
Потичат към съзнанието срички.
Минават през твоето настроение.
Отрязва или добавя им движение. ...
  510 
Вечност...
на Еми...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени, ...
  445 
Сърце горещо затуптява
от страсти бурни разтреперано.
"Мълчи! Спри! Не заслужаваш!"
От тях си само ти презирано.
За правда бориш се, а чуват ...
  398 
Какво е да си учител?
Бреме или дар е това?!
Да даваш от всичката си обич,
да лееш скромно своите слова.
Да пробваш да помогнеш на всеки, ...
  651 
Не се страхувай и недей да хленчиш, несретнико -
ще бъдем равни всички пред смъртта.
В Отвъдното не се осчетоводяват във монети
достойнството и любовта.
Ще можеш да си избереш планета, ...
  596 
Неосъществена среща
Копнежност, нереалност, блян,
лутания и надежност плаха,
стъпки светлина по здрач,
сънища през тайнственост и грях... ...
  562 
Червена роза хвърлена на тротоара
Червена роза в деколтето
на влюбена Жена отива-
попаднал ли си там, то ето:
...си вече в друга перспектива... ...
  687 
НА ВИЛИ
От месеци сме вече разделени,
лъжливи думи в мен ечат,
но спомените преживени
не могат те да заличат! ...
  615 
Урок по богословие
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...
  350 
Има те, мой фантазиен свят,
вълшебник танцуващ си,
даряваш свои тайнства,
бряг търсиш примамен,
от път спираш пътник. ...
  512 
Онзи залък от хляба си, дето
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда, ...
  547 
Съдбата разделя земята на щастия.
А ние все нещо ковем с ум и сила,
все търсим да влезем в дълбоките пластове
на чужди души – като в своя квартира,
да трупаме страх, ядове и комплекси. ...
  762  11 
Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във божията Летопис... ...
  550 
Е ли приятно, или…
Да, приятно е!
Когато някой някъде ни преоткрие.
Ей така...! Вгледал се в лицето ни
… непринудено - и то съвсем случайно. ...
  540 
САМОТА
Самотна съм сред музика и звуци,
самотна съм дори без тишина.
По пътя на душата ми скрибуца
файтонът на безлична тъмнина. ...
  552 
Постепенно пламъкът изчезва,
избледнява споменът за мойто детство чисто,
а сега жестокостта на битието го замества
и във бяг сериозен мислите си аз избистрям.
И пак загледан съм във точка сива, ...
  849 
  737 
Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
В мълчаливото лято на високото слънцестоене
и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
стисках в шепи душата, изправена, че на колене
пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
  775  15 
За Душата...
Аз често мисля напоследък
за неизвестните неща
и как при целият напредък
не знаем: „Има ли Душа?..”. ...
  621 
Лутане в тъмнината
Отново сам в тъмата ти се луташ
и питаш се къде е бляскавият блян,
който истински желал си да опиташ
и безвъзвратно си изгубил в тъмнината там… ...
  606 
За внуците ми
В Драгойново сме много души:
жена ми, аз и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца. ...
  1261 
Озоново. Мирише на жарава,
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.
Небето – по-високо от преди е, ...
  719  12 
Човекът - пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,
събира перлите със трепет, ...
  760 
Събирач на Вятър...
От Бурята нощта се гъне,
дори звездите се люлеят...
В такава нощ да си навън е
убийствено... И кой ли смее!.. ...
  538 
Когато няма пътища
нито назад, нито напред,
когато няма смисъл
нито във теб, нито във друго,
когато няма време ...
  1797  38 
Насаме с душата си оставам...
За какво ли още ще ме пита?!
Неин дом съм, който обитава
от години – в него е честита!
Ето, пак ми смига закачливо!... ...
  608 
Магията на мандрагора
Златогривата пролет омайва.
С багри ледени зима вещае.
Град и чума нарича нехайно.
Безутешни пътеки дълбае. ...
  1009  13 
На слънчевия Остров...
на теб...
При залез-слънце Вятърът разкъса
във облака отвор и очерта
в морето Слънчев Остров... Ала късно- ...
  527 
Златната рибка и аз
Ако в рибарската ми мрежа
се хване рибка златна
и тя със глас човешки нежно
помоли ме обратно ...
  565 
МЕЧТА
Една мечта – тъй искрена и свята,
и чиста като езерна вода
тупти във мен, лети със светло ято,
назад остава огнена следа. ...
  515 
кръгъл живот
като локва вселена балон
като нула
не са ти нужни
чадър скафандър и конец ...
  767 
ВЪЛШЕБНИК
Сънят напира в моите зеници,
отправени в бездънното небе,
покрито от огньове и искрици.
Тоз палавник на нощната кралица ...
  495 
Самотата
Ето я самотата - осланям се на веслата ù,
движа се на крилата ù,
когато си самотен,
ти изпитваш себе си - ...
  455 
Тишината е моята музика...
( р е т р о )
Вълшебна музика от тихото извира
звучи като фантазия...
В една илюзия душата ми замира- ...
  749 
Минава животът, минава си той
на куц крак направо през ниви,
по пътища прави през летния зной,
в горите зелени и в белите зими.
И той те докосва, докосва едва ...
  616 
Кръговрат
Всичко безвъзвратно се променя,
шансовете идват и отлитат
и как да имам сила надежда да намеря,
щом желанията ми в тъмното се скитат. ...
  577 
Обичаш...
Летиш...
Падаш...
Изправяш се...
Мислиш, ...
  460 
Листата падаха от небосвода,
разстилаха се в шумна пелена
и сякаш цялата природа
ухаеше, ухаеше на красота.
Катериците насам-натам сновяха, ...
  668 
КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
Дори и кожата тежи,
пришита върху съвест чужда.
Наметнал тънките лъжи,
ти дефилираш, но ненужен ...
  791  11 
Парещият копнеж на грешната душа.
Млечният път си е тук при нас.
Ние дали сме толкова живи и ценни?
Контролът е нужен, но може и да те обезвери.
Жестокостта на себичността ти може да те довърши. ...
  1276 
Предложения
: ??:??