3.05.2012 г., 13:42

Небесен ъгъл

908 0 15

 

 

                    Н Е Б Е С Е Н     Ъ Г Ъ Л

 

 

 

В мълчаливото лято на високото слънцестоене

и в тъжната сянка на есенни птичи крила,

стисках в шепи душата, изправена, че на колене

пред надеждата само като в храм на Христос съм била.

 

 

Но догарят в очите ми двете запалени свещи.

И когато от мрака дочуя отвъдния зов,

ще заплаче със восъчни сълзи мечтата безгрешна,

недочакала своя рождественски миг с благослов.

 

 

А часовника свой ще навие лъжливото време

и ще търси сърце за гнездо на добрата мечта.

От небесния ъгъл тя ще гледа света уморена,

но останала жива след мен, победила смъртта.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...