248 753 резултата
Тръгвам си бавно и полека
тръгвам си завинаги от теб.
Защото най-накрая аз разбрах
че ти не искаш мен до теб.
Ще минат години и ще осъзнаеш ...
  248 
Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си, ...
  370 
До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”, ...
  385 
Насред жълтото нежно платно
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи ...
  842 
Вече крайно е време
и ние да реагираме,
като изпровокираме
(по наш си сценарий)
завръщане на македонските българи ...
  224 
БЪЛГАРИЙО
Българийо мила, Българийо свята,
за нас си ти всичко - една на земята!
Родина си мила, родина си драга
и с кръвта на борците за Свобóда залята. ...
  524 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  1054  10 
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
  452 
Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
  1028  10  25 
Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга
в настилката на градска сива степ.
Без сянка сякаш ти си никой. ...
  992 
ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
  235 
Моми харни, моми кръшни,
вият снаги на мегдана.
Дертове забравят къшни
чорбаджии и чобани,
млади и пергиши дърти ...
  952  11 
/сериен хорър/
Тъмен прозорец.
Пълзи ластар.
На рафта –
пищов ...
  417 
Приседнала кротко, докато спиш -
мислено аз те целувам.
И в сънищата ти сладки, дано да ме видиш,
мигът си с мен да споделиш!
Рано сутрин, докато ставаш ...
  341 
Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша – ...
  362 
Нов ден,и след него вечер настава
Денят своите мигли затваря.
Уморени очите за покой си мечтаят
а умът ми говори,заспивай,заспи.
Очите затварям,но съня бяга ...
  263 
Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...
  411  12 
ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
  255 
Малка страна с истински хора,
малка страна със здрава опора,
малка страна с достойни деди,
малка страна в нея аз и ти.
Същински щастливци сме с минало бурно, ...
  353 
КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
  282 
Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две ...
  637  15 
Хитър съм като хлебарка.
Просто, къртя мивки в парка.
Там съм царят на квартала
и омайвам с ,,ала-бала".
Всички кефят ми се много. ...
  335 
Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
  667 
Следите ти от мънички крачета
ме водят там, където ти желаеш...
Не следвам зрението, единствено сърцето,
но ти това добре, добре го знаеш...
Познавам в стъпките ти всяко пръстче, ...
  377 
... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
  1064 
/сериен хорър/
Вкъщи – нахалник,
с единствен клик
филм гледа
с Лайя ...
  479 
Бяло със червено, свити на кълбо,
с връзчици увити в тъничко стъбло,
връзват на дечица – малки и големи
да растат засмени, румени и бели.
Бяло и червено, сплетени с любов, ...
  424 
Те паднаха в борбата с тирана
родината свята да освободят,
геройски биха се за нас в Балкана
и сега на небето нощем блестят!
Не жалиха ценния си живот, ...
  450 
Вали...Защо по бузите се стича!?
Сълзи ли са?Наранен ли си?
И защо любовта ти зад ъгъла наднича.
Вали сърцето болката изпитва.
  239 
Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
  469 
Животът следва свойто колело,
препуска от зачатие към рая.
Педалите неистово върти,
спирачките са пристан на безкрая.
Чукари стръмни днес ще изкачи, ...
  866  11 
***
Не
Пижо
и Пенда
поставяме
по себе си днес, ...
  396 
КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
  167 
Днес Баба Марта от зори до мрак
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...
  276 
Гемия бяла във морето черно
оставяше след себе си следа.
Полюшваше се леко и напевно
в пътеката на пълната луна.
А в нея момък вакъл, аджамия, ...
  1204  11 
В деня на твоята победа
Гордо си разперила крила
Летиш грациозно като лебед
И ме даряваш с ярка светлина.
Превръщаш моето ежедневие ...
  231 
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
  467 
На ръчичка две кончета,
бяло и червено,
и усмивка под нослето
грее вдъхновено.
Празник е на Баба Марта ...
  1003 
НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
  184 
МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
  279 
Предложения
: ??:??