248 764 резултата
КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
  167 
Днес Баба Марта от зори до мрак
по "котенцата" на върбите, свели
косите си до бързеите чак,
кончѐта вързала червено-бели.
Повтаря си наум, баячка веща, ...
  276 
Гемия бяла във морето черно
оставяше след себе си следа.
Полюшваше се леко и напевно
в пътеката на пълната луна.
А в нея момък вакъл, аджамия, ...
  1206  11 
В деня на твоята победа
Гордо си разперила крила
Летиш грациозно като лебед
И ме даряваш с ярка светлина.
Превръщаш моето ежедневие ...
  231 
Облякла тоя ми тя бял сукман, що е изтъкан от белия цвят на черешата и пак на него ухае.
Пристъпва там от горицата, дето е най-тъмнозелен борът и ручеят пее му шумно.
В ръката си носи менци от тая вода да наплиска земята, та да са здрави и сити къщите.
Стъпва кротко по първата коприва и пàри ѝ крака ...
  467 
На ръчичка две кончета,
бяло и червено,
и усмивка под нослето
грее вдъхновено.
Празник е на Баба Марта ...
  1003 
НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
  184 
МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
  279 
В Рая те са извисени,
но към Ада гледат запленени.
Изкушени са от това,
що съзират в пъкъла сега.
Награда ли е в Рая да живееш, ...
  594 
Мартенички, мартенички,
бели и червени,
има в тоя ден за всички,
най-много за мене.
Личицето ми е бяло, ...
  348 
Пиша днеска нова строфа
не за изкуфяла скрофа.
Аз чапкънин съм си пръв,
но,за скочубри нямам стръв.
Че Гецан съм и дилбер- ...
  629 
МОНОЛОГ В НЕБЕТО
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
  799 
Любов ли е, когато в мрака
се сипят чувства и мечти,
а пък нощта е тъй безкрайна
и в плен душата ти държи?
Любов ли е, когато страдаш? ...
  584 
/сериен хорър/
Р а с т е л о з н и ц а
над моя гроб,
ластари
в и е ...
  448 
И вкопчен в устните ти се изкачвам.
Изкачвам се към нови светове.
Снежинките на спомените падат бавно
от южно-северно магическо небе.
През сталактити - ледени кристали, ...
  850  16 
Не ме наричай с местоимения,
това за мен е нетипично.
Думи потъващи в съмнения.
Лице в лице-твърде лично.
От виното не боли глава, ...
  346 
Отново е четвъртък вечерта.
Наоколо навсякъде е тихо.
Тя открехна малката врата
и ме погледна със усмивка.
Докосна ме със нежни чувства. ...
  265 
Когато реша да напиша стих...
в мен започват да бушуват сили
непознати, да ме душат, разкъсват
тровят. Дори да ми мъстят, затуй
че с мен не са щастливи. ...
  225 
Преливат трели на рояла
от славей гиздав, затормозен в клетка,
да цял куп грозни, подли каки,
жадуващи едва ли не - световна слава!!!
Не вижда тя, че няма шепа право - ...
  409 
Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения, ...
  494  12 
ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
  245 
От пепел съм!
Сглобена от любови!
Разкъсващи ме!
Плашещи!
Сами! ...
  347 
Момент, за да те обичам,
да те вмъкна в моето сърце.
Момент, за да те закрилям,
да те обгърна с двете си ръце.
Момент един е нужен, ...
  315 
Липсваш ни
В душевната квартира сме се събрали всичките изроди
Усеща се просторно, но празно
И си признавам, че ми писва от тази порочна реалност
Внасяше във битието ми някакъв фалшив уют ...
  197 
Бяло и червено, вплетени в едно -
че българското ще го има вярваме!
Кан Аспарух слезе от своето седло
и каза ни:"С дух ще побеждаваме!"
Днес, след тринадесет века, ...
  346 
На сцената на нашия живот
в различни пиеси с теб играем.
В синхронна пауза между тях
се срещнахме във приказка наяве.
Като на пъстроцветен маскен бал ...
  511 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
  268 
Като хала се втурна отново южнякът,
разтопи и последния сняг по баира…
Бавно поглъща ожадняла земята
оцелелите кръпки от снежната риза.
Мартенско време дръвчетата гѝзди ...
  332  14 
Зная, няколко причини
той да е такъв боклук:
Той отдавна - от години
вее флаг със сърп и чук.
Бълва гущери и змии ...
  1008 
Студено е, есенно, тъжно унило,
голите клони, като кости зловещи,
траурно пишат с мъгла от мастило
и гният листата, като мъртви надежди...
Зимата, зад хоризонта скрита ...
  249 
Веднъж крокодил заговори маймуна,
криещ във ума си лошо намерение:
Със цел да натрие нейната муцуна
и да я подложи той на унижение.
- Омъжена ли си? - попита я лукаво ...
  369 
Тя още спи… но леко потрепва
от бризът погалил страните с финес.
В косите припламват изгреви нежни,
а синьото на небето под клепачите зрей.
Тя тихо издишва ароматът си цветен... ...
  221 
От музика и звезден прах
сред дим и морска пяна,
Душата ми на бащиния праг
със майчини завети се е сляла.
Отчупват се парчета от фасадата, ...
  293 
Творецът сам е по душа,
сам открива нови светове.
За него важно е да има свобода,
да потъне в мрака, после – в цветове.
Творецът вижда със сърцето. ...
  496 
Бавно
затвори клепачи.
Хайде
с тебе да броим.
Стигнем ли ...
  441  10  16 
НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
  835 
И теб ще сложат в гроба тесен
и теб ще те обхване плесен.
Това ще ти прошепна аз:
,,Не се завръща минал час!"
И сто лета да бъдеш на света ...
  246 
/сериен хорър/
Н и к м е з а р о в и
в задния двор –
да стана
просто ...
  480 
И точно тогава...
И точно когато...
И точно тук...
И само сега!...
Една усмивка, ...
  537 
Вретеното на залеза изтегля дълга нишка.
Сребрее тя в косите ми с лъча-везна,
на който аз пътувам, слепоочия притиснал,
към най-несбъдналата се в мечтите ми страна.
И там си само ти в очакването трепетно, любима. ...
  1122  16 
Предложения
: ??:??