20 513 резултата
Аз веднъж излязох без чадър
из града,
но дъжд не заваля.
Този свят е толкова добър –
даже и на мен ми провървя!
  1526 
Сутрин се поглеждаш в огледало,
не се заблуждавай, че времето е спряло.
От феята на нощта ти отсрочка изпроси
да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.
Засега бръчката на челото е незабележима. ...
  572 
ЖАЛКА ЗЕМНА ДУША
Жалка, земна душа, движеща наште тела,
Бог ни тъй отреди, да се борим
с нея през земните дни.
От нас зависи сега, кой ще спечели ...
  1847 
Човек не знае откъде
се връща и дали отива
на Слънчевото матине -
овесил взора си бодилен...
нахлупил мисъл на чело ...
  1048  17 
Всеки звук си има аромат,
всеки цвят - мелодия звънлива.
В капка се оглежда този свят,
край с начало ритъмно се сливат.
В шепота е скрит метежен вик, ...
  1902  30 
СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката,
само мрак и пустота… ...
  695 
Изръби се и кръглата луна -
от недолюбване не си намери място,
глухарчето със вятъра се сля -
подири знак от слънцето лъчисто -
да го погали с пламнал жест, ...
  1641  24 
Къде се губиш?
Страх ме е да пиша.
Зат’ва се криеш?
Не, за т’ва мълча.
Къде отиваш? ...
  604 
* * * * *
Сетен дъх и... всичко си отива,
в унес литва нечия душа,
потта по дланите изстива,
обръщам гръб и тръгвам си пеша. ...
  1301  16 
БЕЗУМСТВО!
Безумие ще е, ако се родя
сред безумците сегашни,
по-добре със сняг да напоя
земята и друмищата прашни!... ...
  602 
Хиляди души в едно сърце,
облечено с безброй лица.
Разголват го сълзите ми.
Пълен гардероб с превъплъщения -
закачалките не стигат. ...
  420 
Преоткривам небето в сиротното време,
преизпълвам със багри свойто жадно сърце.
С добрина направлявам студеното стреме
на живота и мъдрост събират ръцете ми.
Преминават край мен оцветени сюжети ...
  748 
Все повече от туй ми става тъжно.
По-точно казано, душата ме боли.
Преди прекарвах дните безметежно,
но сняг в косата ми започна да вали!
Не бях се спирал, за да се огледам... ...
  395 
Въртиш чекръка на живота.
Понякога си горе - друг път долу.
Нишката е тънка.
Бързаш ли, ще се скъса.
Бавиш ли се, ще се заплете. ...
  368 
Чуждата обич е като Луната –
нечакана в прозореца изгрява.
Не я пъди! Тя няма да те стопли,
но тъмната ти нощ ще осветява.
Чуждата обич, щедро обещава , ...
  1093  24 
„...ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО”
(Връщам топката на Иван Христов - rudin)
От както се помня – съдбовно покръстен,
със длани ранени се ровя в пръстта.
И връщам се пак от небесния пръстен ...
  1132 
Вода, земя и слънце,
щастие, любов и топлина.
Протягаш ти към мен ръце
и дарявам те със всичко това.
Усмихвам се, дори вътрешно да плача, ...
  505 
Какъв си бил… защо си бил.
Човек прахосва твърде много време
във размисъл кога и как
по пътя за „оттатък“ ще поеме,
с последния за него влак. ...
  1756  23 
На тераса просторни въжета
оплитат се в танц със шума
и звуци долитат в сюжета
на песен, родена в ума.
Усмихвам се болно и страшно ...
  509 
"Народе???"
Страната тъне във разруха,
навсякъде мизерия цари,
а депутатът пълни си търбуха,
преяжда, после сладко спи. ...
  570 
Вървиш и гледаш хиляди лица,
и чудиш се защо сме толкова различни?
Дали лицата определят същността
на нашите сърца и същността духовна?
Едва ли… ...
  970 
Ще тръгна надалеч във този ден...
Черешите ще бухват в цвят на двора.
Небето ще синее светло в мен
и пълни ще са улиците с хора.
И никой, знам, не ще да разбере, ...
  862  14 
Само на този свят,
захвърлено дори от майка и баща.
Сирачето само стои,
заключено между четири стени.
Пред малката икона на колене застава ...
  934 
Дали със гневни думи ще успеем
да променим за миг света?
Дали с иронията ще осмеем
недъзите в човешката душа?
Ще можем ли със сила да принудим ...
  731 
Скитник в пустошта безкрайна
търси своя дом уютен.
Търси къщата незнайна,
щото е човек загубен.
Скоро той такъв намира. ...
  566 
КЛОШАР
На края на градския пазар
с патериците стои клошар…
В дъжд, пек, студ и сняг -
негов спасителен е бряг… ...
  530 
  1686 
Прегърнал тишината
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...
  609 
***
От залеза на дните си, ви багрим
постеля плетена от нежни длани,
та в тях очаквайки, да ви долюбим
със женските си ласки всеотдайни.
Понякога гребеме от вълните тайни ...
  623  10 
В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА
Какъв е смисълът? Това е стар въпрос.
Защо живеем и защо сме тука?
В душите ни засяда като рибя кост,
по съвестта ни непрестанно чука. ...
  953  16 
Като канарчета,
затворени във клетка,
погълнаха ни
скучни седмодневия.
Изчезна ...
  1104  10 
НА КЕЯ
Затичах се към кея –
препънах се в злодея…
Огледах се – на този кей
и тук злодей; и там злодей… ...
  460 
Поройни дъждове
валят със гръм в душата...
Изгрява в пъстроцвет
ухаеща - дъгата.
Усмивка през сълзи ...
  1537  27 
Когато еднорогът изгуби своя рог,
той се превръща във проста кобила.
Защо се предаде пред тоз свят жесток,
изгуби мечтите си, своята сила?
Защо предпочете да бъдеш кокошка, ...
  600 
Като скътани стари портфейли, във пазвата свити,
ни надигат съня, рано сутрин, шепа скрити вини
и с гласа си, отвътре звънтящ, непрестанно ни питат:
„Кой какво проумя и мечтата защо прокърви?”
Уж обичаме думите, дето ги люпим с усмивка, ...
  1108  28 
Някой някога намерил е парче земя -
наречен той бил откривател,
показал корона, наложил властта -
нарекли го завоевател.
Някой дръзнел да повярва в нещо друго - ...
  882 
Наивно ли е да продължа да вярвам,
наивно ли е, че мечтите си не спирам,
кажи, наивно ли е, че не се предавам,
дори понякога вътрешно да умирам.
Безброй предателства, ...
  1067 
Ако повярваш, че си силен.
Ако целунеш я сега.
Ако напишеш стих лекокрилен.
Ако прочетеш ѝ го в нощта.
„Ако, ако...” – тази дума лепне ...
  753 
Неделна сватба.
Булката е цвете.
Един глупак,
облечен във костюм,
е младоженецът – човек без ум! ...
  1298  21 
Както в автобуса си седях,
на спирката просяк видях.
Беше седнал на земята,
гърба си опрял на стената.
Дрехите му прокъсани висяха, ...
  928 
Предложения
: ??:??