42 053 резултата
***
Детство. Баба. Огнище.
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...
  126 
***
Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.
Можеш ли да върнеш времето изгубено, ...
  94 
След двеста лъжи
спрях да вярвам на думите.
Ела и ми покажи,
че не си като другите.
Че мрака в душата ...
  96 
Ние хора ли сме, или зверове,
дете бедното коте уби без жал!
От малък кат обхванат от бесове
доказа, че сме потънали сред кал!
Други деца наблюдавали безучастно ...
  257 
Обсеби ме омразата, а бях
преди лъч слънчев в черния ни свят,
но постепенно този мазен мрак
с лицето на пореден психопат,
с оковите на ежедневните лъжи, ...
  91 
По кожата на бял агнец
историята скръбно пише
с писец от трън на чер венец
последното четиристишие.
Видение на луд пророк ...
  142 
И който е праведен ,
нека първи да хвърля
камъни .
Домовете развратни,
накрая горят ...
  73 
Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега, ...
  188  15 
Искаш ли още от нашите срещи –
само за теб и за мене?
Дето ги правим потайно на свещи,
винаги нощем, никога денем.
Имаш ли още любов за раздаване, ...
  125 
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...
  252  12 
Защо часовникът забързан
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
  179 
Малко песто с маслини,
водорасли със гъби,
на промоция, лев и кусур,
(ами сега
къде да тикна ...
  157 
Повика ме нощта по име –
на здрача каза да си иде.
Но някаква тъга незрима
остана – да му се не види!
Заспа разцъфналата тетра, ...
  132 
"Не искам"
Не искам повече за теб да пиша стих,
умът ми казва: „Забрави го“,
ала сърцето с твойто име пак тупти,
не искам кротко в плен да ме държиш. ...
  85 
Лъжи.
Опияняващи, сладки.
Лъжи.
В това си добър.
Това го умееш. ...
  103 
„…Да излекуваме раната в душата на някой с добра дума е най-хубавото нещо, което можем да направим за него…”
Диана Стефанова - Писател
Като есенно ято, готово за полет,
подреждат се думите върху белия лист,
боричкат се, скачат, на високо говорят ...
  234 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  128 
И се превърнах в есен изведнъж,
угасна лятото в очите уморени.
От тях наместо смях, потече дъжд
и плъзна хлад по тънките ми вени.
А златото на моите коси ...
  282 
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
  189  19 
Не стига, че си
долно ко*еле,
ами и трябва
да търча след теб.
Заявка за ...
  144 
Роклята ти – от дантела,
а пред теб стои познат глупак.
Чудиш се какво ще поиска пак.
Комплимент прави ти,
захласнат от сиянието ти магнетично, ...
  93 
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
  277 
Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...
  166 
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
  79 
Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен ...
  106 
Разля се мъркане в сенчестия мрак,
тихо се движи, без звук, без знак.
Очите ѝ светят като пламък в нощта,
със себе си носи дълбока следа.
Тихо, грациозно, сякаш дух в мъгла, ...
  88 
Вятърът вдига вълни.
Вълните носят риби.
Рибите са захапали кукички.
Кукички, хвърлени от рибари.
Рибарите дойдоха с лодките. ...
  146 
Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
  117 
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...
  189 
Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.
  141 
Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...
  126 
Правя кафе
и мълчаливо приемам монетите
на уморени мъже,
на жени, загубили вяра в късмета си.
Връщам рестото точно, ...
  173 
Сложих банан
в устата на змията –
да не ме хапе.
Сега тя е търпима –
за мен, не за себе си. ...
  109 
В гнездото на душата те очаквам
да долетиш, за да измътя спомен –
нежно да измие всички рани,
които си ми причинил неволно.
Наесен щъркелите странно се завръщат – ...
  116 
Времето неумолимо тича
и чертае бръчки по лицето,
а на мен така ми се обича!
Любовта балсам е за сърцето.
Всъщност май неправилно го казах. ...
  174 
"Мое лято"
Листите на календара се ронят в тишина,
като есенни листа, носени от свобода.
Отиде си лятото – пъстро,
с емоции незабравими, цветно и красиво, ...
  135 
Когато трупаме трупове,
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...
  124 
Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
  176 
Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...
  251  14 
Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
  106 
Предложения
: ??:??