42 105 резултата

Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...
  588  11 
В цветя сияе този свят,
днес слънцето празнува.
В‘венче е сплетен цвят до цвят
с лъчите вихрено танцуват.
Искри най- бистрата река ...
  381  11 
Едно дърво навън без клони -
отрязани, стърчи без тях.
Приведено то все се моли
за клонче живичко с листа.
До скоро е било зелено, ...
  342 
До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...
  796 
Поезията, тази прима,
цялата във тайнственост обвита,
в живота ни, човешки, има
малка, но различна свита.
Това са тези, на които тя ...
  1155 
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
  391  12 
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
  339 
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
  317 
Щастливите хора достигат свободния дух,
душите им щедри не носят чернилка през дните,
летят през живота подобно на пролетен пух,
ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.
Но те им засищат душата в деня и нощта, ...
  516 
До моето нещастие
Непременно ще се срещнем някой ден
и обещавам, този ден ще бъде съдбоносен.
Ще сложа край на адския ти плен
и моят поглед може да е буреносен. ...
  640 
Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
  308 
Когато срещу мен е огледалото,
аз вглеждам се пак в себе си и мисля:
''Къде сгреши детето в мене - бялото,
и твърде много от живота ли поиска?''
Имаше надежди и мечтаеше ...
  1597 
Следвам котешките стъпки на времето –
неуловимо загадъчни.
Пробва всячески силата ми да отнеме то
и ме измъчва порядъчно.
Няма поставени предупредителни знаци ...
  339 
Рече баба Гинка
зимнина да прави,
спори с Гица, с Тинка
в близката градинка.
В таз леха ще сложи ...
  268 
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
  313 
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
  504 
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
  385  11 
Ти спиш замлъкнало сърце,
мълчиш, а думите не идват.
Ни плач, ни смях и нито стон,
пресъхнало си като в пустиня.
Сълзи и спомени за дъжд, ...
  885 
Събуждам се, денят цъфти,
светът се променил
и някак светъл, някак чист…
Сънувам ли? Или?
По новините - новини ...
  299  10 
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
  407 
Светът се събуди, разтърка очи,
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега, ...
  375 
Капката отива в морето.
А много капки са една вълна.
Идвам аз при теб, където
ме усещаш, все едно вода.
Пиеш ли ме? Или ме изля... ...
  448 
Сърцето е странна машина,
не спира и миг да се труди.
Най-вярната моя дружина –
за девет села сме си луди.
Понякога аз му се сърдя, ...
  342 
Линията е начертана -
астрален восък върху камък.
Запечатан стих с по две-три думи
издълбани на всеки ред,
навява спомен за късна пролет; ...
  658 
Авторът е създател, а публиката е гост в душата му...
Творя, когато се терзая.
Описвам мисли и тревоги, страсти.
А когато съм щастлив нехая.
И нужен ли е хляб, щом има пасти?
  518 
Усетих, че омразата я има — така реална е и любовта.
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен… ...
  345 
/Ω, Μορφέα, ω, Ύπνε!/
Хубава си! Господи, колко си хубава!
Христо Фотев
Όμορφη είμαι,
όμορφη και έξυπνη. ...
  328 
Бяла рокля на малки цветя
ме загледа във магазина.
И цената беше добра
Що пък не, щом и зимата мина.
Даже моят размер го открих ...
  389 
А ти изплакваш нашата вина.
Невидимо помагаш по пътеки,
в които сме навели рамена.
Повдигаш нежно вярата на всеки.
Сърцето ти е цяло чистота, ...
  922 
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
  1078 
Гъсеница събудих се. Екстаз!
Във мен усещам пеперуда!
Но странно - ям на всеки час,
ще кажеш, че изхранвам Чудо?!
Гъсеница заспивам. Ех, мечти! ...
  402 
Аз няма да те взема,
с ръце да те прегърна,
с нозе да те догоня,
с очи да те откъсна.
И няма да те гледам ...
  529 
Той на добитък прилича,
доброволно глава накланя,
парàта само го привлича,
познахте ли го - бай Ганя!
Честта отличава човека от скота, ...
  864 
По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
  735  15 
Високо е небето ми, но стига
да го повикам тихичко – ела,
приема образа на чучулига
и литва като мъничка стрела.
На рамото ми каца и ми пее ...
  370  13 
Звучи в простора македонска песен,
подемат я гори, реки, поля
за Гоце Делчев – вожд велик и честен,
достоен син на майката земя.
В сълзи е Кукуш – родното му място ...
  776 
И приседнала в ъгъла с чаша кафе,
аз чета на поетите златните рими,
и понасям се с думите нежни криле
в светове за човека в окови незрими.
Моят пристан от тежкия ден ...
  805 
Аз копие съм, ставам огледало
на хорската любов и на омраза,
че чувствата са вино отлежало
на пагубния гняв и на екстаза.
* * * ...
  1439  15  27 
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
  294  11 
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
  886  12 
Предложения
: ??:??