20 553 резултата
Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...
  527 
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
  786 
Очаква всеки край летален,
да го здрависа свети Петър,
но аз, със риск да съм банален,
си мисля, че ще мина метър.
Всички в дупка са се скрили. ...
  272 
Стихчета-сирачета очакват
някой да се спре, да прочете,
някой да разплачат, да зарадват,
да разкрият своите светове.
Но животът следва своя ход - ...
  294 
Обикновен
Прост съм аз човек от село, обикновен,
боря се винаги, живял съм и в немотия.
Всеки ден е за мен от Бога подарен,
но вдигам главата си, не навеждам шия. ...
  293 
Знам, че ме обичаш, моя музо!
И дори след Края на света
с мен ще си!... По топлата ти буза
ще се стича пареща сълза!
Че какво по-истинско и чисто ...
  406 
Посветено на учители колеги, защото сме това ,което работим - деца.
У чител, чин, дете и класна стая
Ч асът не е шейсет минути
И мената всичките си знаем
Т етрадки и учебници дълбаем ...
  1150 
То някъде живее, там, където
далечен спомен паметта бразди,
с хвърчило денем литва до небето,
говори нощем с ярките звезди.
Не знае за компютри и таблети, ...
  833  14  12 
Darkness has scattered all across the room
and I can no longer feel daylight from the window.
The coldness is embracing me quietly,
my face is turning pale again,
as if I have just woken up from the dead. ...
  721 
Стискаш зъби и носиш си кръста, от други скования,
и си жива напук, на инат, не превиваш гръбнак,
обич. Силна си денем, а нощем изплакваш желания,
в стих залутал случайно в съня ти – немил и недраг.
И за него гори на прозореца - стапя се в тъмното, ...
  328 
Не го искам вашия модерен свят,
аз в стария си се чувствам богат.
Не искам модни дрехи и скъпи неща,
аз искам една усмивка и дума добра!
И все се връщам пак във миналия век, ...
  334 
Събери си парчетата, щастие,
и раздай ги на всички с любов!
Нека стихне плачът на нещастните!
Да възкръсне животът суров!
Нека цъфнат сред мрака съзвездия! ...
  439 
Приятелството в интернетната клоака
загубило е смисъла и същността -
Измерва се под публикация с два знака
и е дотам! А всъщност то не е това!
Не е потупване по рамото небрежно ...
  819  17 
Ще счупя този мрак със трясък,
с ножове ще разрежа тежестта му...
Парчетата ще хвърля с ярост -
да чуя в най дълбокото как падат.
С годините зазидани мълчания ...
  1187 
Пролетта е отвън,
през стъклото наднича,
като приказен сън
и живота обича.
Плези се и се смее, ...
  665 
сърцето ми кърви но
сипи ми чаша вино
да пиеме на екс
животът си върви но
не всичко е невинно ...
  658 
Прости ми, Господи! В живот нелесен
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
  597  16  24 
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
...
  510  14 
Ден подир ден аз бродя
и сред смъртните си братя все горя.
Сълзите ми пълни са с отрова,
и в писъците си се аз топя.
Никой никога ме не вижда, ...
  564 
Малчугани, невръстни хлапета
свикват с лаптоп и таблети.
Те не знаят още да четат-
истината как ще усвоят?
Моят племенник е стиснал джиесема- ...
  534 
Пеперуди ли сме?! Пеперуди!
Търпеливо, без злост, в непринуда
пъстрота за крилете събираме -
в полет и без страх от умиране.
Хули, жлъч, неприязън преглъщаме, ...
  331  12 
Под едно небе
живеят всички хора
под едно небе живеят
злото и добрината
под едно небе ...
  253 
Певците от безлюдните върхари
не са загубили се в нищото туристи,
които са пияни и с китари
измъчват тишината с съвест чиста.
Певците от безлюдните чукари ...
  278 
My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...
  661 
Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...
  343 
Не помня лятото да е било,
а вече си е тръгнало.
След бури паднало гнездо,
лежи разбито, празно и само.
Нима навън вали все още? ...
  319 
Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ ...
  576 
Когато вярвам -
умирам,
умирам сляпо в нещата,
които обичам и искам,
и нощем в кошмари намирам ...
  534 
Когато някой до теб
е слаб или болен
и има нужда от твойта ръка,
от твоята ласка в деня си безволен,
от твоите още бързи крака ... ...
  602 
На тези, които обичаш,
дай свобода.
И останалите обичай -
те също се борят с неволи.
И под своята нищета ...
  558 
Плачът одраска тишината
и тя започна да кърви.
В чертозите на светлината
страданието се взриви.
Размаха вятърът закана ...
  262  10 
Когато някога човече си ти сгрешил,
признай вината си, твоята грешка.
Взел си тогава решение така си решил,
но си сбъркал, знай грешка е човешка!
Когато обичал но си сбъркал в Любовта ...
  265 
Тъжният грим е изтрит
и мимът с умора си ляга.
Ръцете горят му - артрит,
боли го колянната става.
В живота му няма почивка, ...
  262 
Над моя балкон -
малко парченце небе.
Пред погледа - много прозорци.
Улична глъчка отдолу -
как да разпериш ръце. ...
  499 
Добре си дошъл "пътнико" в България,
добре приет ще бъдеш в нашата страна.
Посрещни край Черното море ти изгрева
и залеза над Рила и Седемте рилски езера.
Добре си дошъл и в моя град, моята София, ...
  303 
Тази нощ е ребро на незнаен и древен Адам,
и виси като кост над разрошени, гневни тополи,
аз опитвам от нищото обич и дом да създам,
вън разгонена котка с нагона на дивото моли.
И кънти този вик, но не буди града ни заспал, ...
  322 
Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...
  482 
Отлита времето, не се бори с него
Не го проклинай, няма да се върне
А остави във него нещо ценно
Което някой някога ще в теб ще зърне.
Какво като си ти, какво като си нещо? ...
  427 
А вятърът пищеше като яре,
осъмнало под острото на ножа,
над калдъръма в село. През Януари.
До гроба, в който дядо е положен.
Пилееше съдби и стари спомени, ...
  545  12  16 
Ти беше роден край великия Истър
в затънтено малко селце
и беше отведен от елини в робство
в йонийското синьо море…
След дълги години пораснал се върна ...
  488 
Предложения
: ??:??