248 779 резултата
С години търсех да открия
покой за моята душа.
И построих - камбанария,
сред облаци да се теша.
А там, почувствах се жестоко ...
  490  16 
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
  296 
Всеки тръгна по своя път,
всеки със своите надежди.
От морския бряг до цветните пътеки,
рисувахме вълшебен път.
Звездните искри осветяваха нощта, ...
  1116 
Моето момче се скита нощем,
броди в сънищата ми дълбоки,
аз не мога да го пусна още,
ала има там навън посоки.
Толкова надежда има, Боже, ...
  769  16  30 
Безброй мъже се казват като теб,
преди да се обърнат ненадейно.
Преди очите им безжизнени и те,
да ме погледнат най-обикновено.
Безброй мъже, приличаха на теб, ...
  49 
Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята,
да прави път на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила, ...
  421 
Едно бездомно куче
застана пред бялата сграда(НАРОДНОто СЪБРАНИЕ).
Показа им с действие,
народа български доде докараха
с своите действия!
  376 
Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
  310 
Паякът и лястовичка,
за да бъдат по-добре
спретнаха една мъничка
фирмичка „МУХА” ООД.
Те работеха на смени, ...
  219 
Напред, Бойко, ни води,
Панкрац стои пред нас,
не изтрезня великият Вежди,
на сас байрам ще видим власт!
  514 
Нещо за теб
Помоли ме за тебе нещо да напиша,
а аз без думи съм пред теб.
Едвам успявам и да дишам.
Лицето придобива розов тен. ...
  742 
Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...
  343 
Живеят в нея хиляди жени...
Зеленоока, може би брюнетка.
Една с червени, огнени коси
изящно елегантна.
И кокетка, ...
  632  17 
Не мога да летя ли?
Кой ти каза?
Какви са тези глупави обиди?
От лютия, в очите ти, сарказъм
крилете ми, за тебе, са невидими. ...
  470  19 
Човекът сам по себе си е уникален,
защото носи в себе си искра,
която прави го различен и специален,
светейки със своя светлина.
Всеки със очи различни гледа, ...
  874 
Ако можех да си пожелая нещо,
То щеше да е времето да можеше да спира.
Да остана в ръцете ти горещи
в които съм така щастлива.
В тях забравям грижи и неволи. ...
  387 
Живяла неотдавна в нашата срана,
девойка със неземна чудна красота.
От Мъглен Злата всички я зовяли,
за нея и в страни далечни чак узнали.
Била набожна, праведна и благочестива, ...
  608 
Вълната бавничко се мъкне
и слънцето си е на "фула",
ала към плажа с бяс ще хвръкне
и кръвожадната акула.
Летят по пистата скиори, ...
  296 
–Говори ми за любов!
Говори ми и не спирай!
–Не, не съм готов,
грешно ти не ме разбирай!
–Може да си прав, уви! ...
  319 
Безсънните нощи танцуват фокстрот
по острия ръб на стрелките.
До мен е полегнал самият живот,
похърква и спи. Незавит е.
Луната небесен е шут - Арлекин, ...
  321  14 
В очите ми не гледай,
че измамници са те.
Отразяват светлините,
от други, скрити светове.
Косите ги отрязах. ...
  350  10 
ПРЕКОСЯВАНЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА
На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, из мера̀та трън стърчи. ...
  316  15 
Снощи прочетох от едни - путинисти:
”В Украйна живеят милЬОни нацисти.
Войната на Кремъл, била, справедлива.
Путин - момчето, затова ги избива!
Зеленски е клоун - той шмърка амфети. ...
  402  10 
Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна. ...
  985 
За теб, за мен - за тишината,
остава любовта ни свята.
И идва ледената зима,
за мене слънце си, любима.
Парченце топло си в безкрая, ...
  1191  16  12 
Аз виждам дим и знам, че някъде гори.
Аз виждам овъглени стволове и трупове на закъснели птици.
Аз знам, че накъде гори и виждам как пожарът идва.
Аз виждам дим и пушек.
Пожарните коли летят. А водата - тя никога не стига. ...
  408 
Големите играят на война.
Не с пушки дървени, нито пък с фунийки.
Не полянката пред блока, разделят си света.
Не два отбора, а всички, по комшийски.
Големите играят на война. ...
  286 
Среброкосата наша обич няма вини.
Отдавна е без суета! Не ревнува!
Укротени са облаци, бури, мъгли
и макар че е есенна, тя съществува.
Все още търсим ръцете си нощем, ...
  725  10 
Беше светло и хубаво!
Ресторантът беше широк
и ние потъвахме в него,
един по един,
един до един. ...
  447 
Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
  402 
Красива вещица червенокоса,
танцува есента с листа пендари.
В торбата кестени и грозде носи,
а тиквите събира на камари.
Загадъчна, по своему щастлива, ...
  505 
шестдесет и три -
няма връщане
назад
временце - поспри
хищния си вълчи ...
  268 
Сълзите са горчиви...
Горчиво е в устата
и на гърлото...
Животът ме зашлеви
недвусмислено... ...
  344 
Часовникът като камбана
Отмери тъжно точно два!
И в тишината разпиляна
се процеди една сълза!
Наведен, стъпил на коляно ...
  467 
Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
  351 
Гледаме се, а не се виждаме,
слушаме се, но не се чуваме,
докосваме се, ала не се усещаме.
Защо тогава, когато си тръгваме се връщаме,
щом си кажем сбогом, крещим “Остани!” ...
  497 
ХОРАТА ГОВОРЯТ
Заговориха хората дружно,
зад гърба ми, че иначе как.
Този нещо се пéри ненужно,
пак е същия мухльо, глупак. ...
  575 
Няма юни, няма юли...
Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина. ...
  935  14  23 
На село ний при дядо бяхме
и до късно си играхме.
Облак слънцето затъмни,
не разбрахме как се стъмни.
А сме с Борко на площада ...
  836 
ЕЛА САМА
на Сузи
Ела сама... По свечеряване.
Не се плаши от мрамора край теб.
Това са домовете ни. С градинки са. ...
  515 
Предложения
: ??:??