248 779 резултата
Да видиш в пъкъла пощада,
а рай - в очите на врага.
Да дириш в трудности награда,
значи всичко си разбрал.
Да видиш в капките дъгата. ...
  405  11 
И уча се отдавна да летя,
крилете мои – с восък залепени,
не стигат нови слънчеви вселени.
Душата ми полита, само тя.
И думите цъфтят, като цветя, ...
  365 
В този свят,
Безкрайно малък
За човешката мечта,
Недей да бъдеш жалък
Търсач на светлина... ...
  341 
Ей тъй ще си умра мърцина.
На гроба вятърът ще вей-
я дойдат трима, я двамина,
а готин бях, не съм злодей!
То кой ли пък за мен ще плаче- ...
  342 
Въпреки… че президента
е за Путин във момента,
най-накрая в парламента
се гласува документа:
да изпратим вертолети, ...
  287 
Ей толковка дори и не разбрах,
а го предъвкаха пет пъти:
изплащали сме нявга сторен грях!...
Затуй ли за́пъртък се мъти?!
Броя́т се пилците. Плюс ДДС ...
  2185  13 
... щом тръгна в прегорелите треви да си проводя залеза на хълма,
душата ми се учи да върви, и – цяла! – с проста радост се изпълва,
че слънчицето беше днес добро – и сумракът драперии му стелва,
над мен ще сипне звездното сребро небето от бездънната си делва,
не знам успях ли в миналия ден със всек ...
  1710  11  11 
Улових есента,
улових я тъжна, разплакана,
с въздишката на лист отронил се,
застинал в нищото…
Тежи на плещите му лятото, ...
  498  15 
Вчера, мили другари, ми светна, че животът красиво блести
сред жените – далечни, кокетни – за които ще пиша творби,
докогато сърцето ми диша и се движи смирената кръв.
Тя, Жената, минава и – виж я! – как сломява поредния „лъв“!
Нежен вихър от нея се носи към прекрасно разбрало сърце, ...
  329 
Привлечен от добрите ти очи, оставих се в илюзии да падна.
Сега до изнемогване боли! На двора любовта ни дъвче Фавнът.
Не искам да говоря за това! Защо ли любовта ме подминава?
Издига ме – кралица от тъга, която сетивата изтощава!
Куршумите на моята съдба направиха ме вече на решèто. ...
  240 
Нежна и красива есен,
синьо-сиви небеса
и от нейде звучна песен -
трепет в моята душа…
Изгревът - студен и бледен, ...
  318 
Пледирам виновен -
натрапих, обидих, обичах
пледирам виновен -
не простих, излъгах, копнеех
и мъглата се стелеше ...
  520 
Всичко свое нося със себе си.
Бл. Димитрова „Лавина“
Всичко свое със себе си нося,
имам толкова, колкото трябва,
милостиня от никой не прося. ...
  1104  19 
С една отдавнашна любов
случайно срещах се вквартала.
Здравей си казахме,
ръцете ни за поздрав се събраха,
очите заблестяха. ...
  512 
Къде си любов моя?
Сърцето ми за теб измъчва се сега.
Къде си любов, нима това е отредила тя съдбата, без теб да бъда на света?
Не разбира ли, че си ми нужна да живея?
Не искам слънцето да видя щом не виждам първо теб! ...
  393 
нека
се
зачеркне
адът —
Обич ...
  266 
Обичам идеалната форма на косата ти,да развалям.
И нека всеки кичур намери произволното си място.
Обичам шумотевицата, която създаваш и тишината,
с която уютно ме обръщаш късно вечер.
Мразя бъркотията в живота ти, ...
  1049 
Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата, ...
  672  19 
Посветено на приятелка
Мечтателна, нежна, красива!
Тя влюби се лудо във свойта мечта.
Бе тиха, добра, мълчалива!
Обичаше силно със страст и душа. ...
  1088 
***
С вятъра често въздишам.
Плача рядко - само в дъжда...
Мисля за теб както дишам-
Ти изпълваш мойта душа...
Но няма те - идваш само в съня ми ...
  450 
Погледни във очите ми!
Има толкоз много искри.
Прочети душата ми!
Свила в гръдта ми мечти.
Във простор от илюзии живота ми, ...
  484 
Свобода, е дума в древни времена родена.
Мечта за роб, гладиатор, селяк.
В обликът ѝ, история човешка дреме
и никой не е безучастен..., а това е знак.
Знак да събуди умовете, ...
  326 
И търсиш ли ме
под небето в силен
здрач, и не намираш
мен стар и вече пиян.
Изхвърлил себе си ...
  207 
С теб на люлката са весели игрите.
Люлея те, но всъщност ти люлееш мен.
Бавно слънцето събира си лъчите.
А аз оставам още дълго в твоя плен.
В смеха ти, в къдрите, в очите. ...
  904 
На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...
  1235  10  27 
Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
  733  15 
Когато сняг в косите ми напада,
и времето лицето набразди,
дали душата ще остане млада,
в очите недовиждащи звезди,
дали ще виждаш още и тогава ...
  437 
(на дъщеря ми)
В броеницата, наречена "живот"
днес мънисто едно прибавѝ!
А аз със майчин благослов
стих за спомен за теб посветих. ...
  692  18 
Посвещава се на съвременните будители
Учителят е майчина милувка.
Учителят е бащина заръка.
Учителят е съдия при спора,
на детството закрила и опора. ...
  296 
Сред дървото с крачка бавен и предвзет се
разхожда съненият вятър с корона от листа,
а изкаляните стъпки, потъмнели като парче
плат, летят в небесата.
И падат по студения асфалт и облизват ...
  534 
Нежността е трептение в есенен лист
или в тихия полъх на вятъра.
Във неземния поглед небесно-лъчист.
Но дали - на живота в театъра?!
  1130 
Обичам езерото в Трявна,
събирам есенни листа,
мечтаех си за тук отдавна -
пречиствам своята душа.
- Пи-то-пи-ти пи-е пи-тук! - ...
  807 
ЕДНА ЖЕНА
Една жена върви през този град.
Една жена навярно мене търси.
Наднича в кръчмите и тръгва пак,
и подминава всички църкви! ...
  513 
Дърто съм магаре вече...
Всяка кака ме отсече.
Е,тогаз, що се напрягам
с младичките да си лягам?
Не ме разбирайте погрешно - ...
  296 
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа, ...
  225 
Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...
  320 
Тъжно село. Без огради.
Насред голото поле.
Няма тук високи сгради
за летене със криле.
А отгоре ни поглежда ...
  252 
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
  431 
Луната направих от цветен прашец,
звездите погалих със песен.
Тишината проговори с нежен гласец,
а тъмнината грейна в пъстър десèн.
Облякох си мислите в медено жълто. ...
  676 
Сетивата са прегладнели.
Еуфорията завладява.
Корсети и фини дантели.
Съспенс в осма октава.
Игри на глада. ...
  1464  11 
Предложения
: ??:??