248 759 резултата
Поглеждам облаците - бели великани,
затулващи безмълвна синева.
В такива мигове зарастват всички рани
и в безнадеждното открехва се врата.
На люлката на минало приседнал, ...
  1284  16  16 
Чудо
Вече свикнах на неволи
и ще живея, ако ще и трудно,
защото моята душа се бори
да имам нещо чудно! ...
  457 
Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...
  337 
Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
  536  12  20 
В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
  520  10 
Открито му завиждаме, че той
в девета синя вис е на квартира.
Че знатен е родът му и от сой,
че път в калта не трябва да намира.
Че не познава слабост и сълзи ...
  412  23 
Водù ме пак на смехопада!
И пак да седнем на крило
от водно конче, в тюркоаза
на изгревното зарево.
Там гледките са тъй магични! ...
  1345  11 
Имаме ближен, който стене,
но вместо да мислим за него,
вместо отговорност да поемем -
център на всичко е нашето его!
Към него си чергата дърпа всеки, ...
  353 
Прошка да поискам - не посмях.
Нагоре - даже не поглеждам.
Живея - с мъж - във грях.
Рожбата ми - грешница отглеждам.
Да те моля - не можах. ...
  329  18 
Срещу мен вървеше двойка роми.
Тя го държеше под ръка.
Говореха на български.
Тя беше с черна чуплива коса, черни очи, тъмно червено червило, бяла като сняг риза, черен панталон с изгладени остри ръбове и черни лъскави обувки.
Той - с възчерна коса на къдрици, черни като антрацит очи, високо подстри ...
  273 
Очите ти - портал към Рая.
В сърцето ми - усещам с теб безкрая.
Усмивката ти - слънчеви лъчи.
В душата ми - ярко щастие блести.
Прегръдката ти - дом цял. ...
  701 
Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
  369 
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
  462  12 
Жадувам за пръстите
на нежната ти ръка.
Натежали от доверие,
отпуснати в дланта на моята ръка.
Жадувам за словата озвучени от вяра. ...
  1087 
Харесах те веднага, щом те зърнах,
а ти с ръка погали ми косите,
усмихна се и после ме прегърна,
прочела моя смут в очите…
Не зная от къде намираш сили ...
  474  14 
Красотата в тайна една
е да не разказваш за любовта,
която ти е скъпа на сърцето.
Публичността убива поезията
Открита в особена страст. ...
  593 
Виновен съм, тотално пред жената:
Пред моята навъсена жена.
Че щом я пожелая - във кревата,
то нея вечно мъчи я глава.
Че как се върна вкъщи със заплата, ...
  1295  25 
Отде се взе стихия гороломна? Дърветата тя до̀земи преви,
лозите стари дълго ще я помнят. Утъпка хризантеми и треви.
Присвиха се небесните простори, градът, като след чума опустя,
щом стихна, дъжд припряно забърбори, заупокой над мъртвите листа.
Довчера бяха весели и пъстри, и есента – художник самоук, ...
  434  10  13 
КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМАШЕ ДО МЕН...
Умората е тъмното начало
и краят на сърдечните илюзии.
Не знам кога навън е наваляло
и кой хомот от тръни ми нахлузи. ...
  299 
Една пчеличка ранобудна
хареса си прекрасен цвят -
такъв е женският й свят.
Бе гладна и със сръчност чудна
поли запретна и със жар, ...
  246 
На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме, ...
  459 
Видяха се светулка и молец
и тя му каза: „Ти не си светец,
защото правиш дрехите на дрипи,
а книжният молец пък дупчи книги,
роден си само за беля. ...
  409 
... торбето с хляб провесил на тояга, надянал си последното сетре,
преди да тръгна, милнах те на прага, Жена с прекрасна блузка на каре,
в полите ти – изящни кринолини! – се вихрех сякаш в утринна роса,
и – тръгнал вдън зениците ти сини, потъвах вдън бездънни небеса,
дали във Варна, в Рим, или във В ...
  388 
Добро е да съграждаш,
добро е да твориш.
Добро е да помагаш,
добро - да утешиш.
Доброто е на блудник ...
  392 
Прастара светеше луната,
прастара беше любовта –
загадъчна и непозната,
докосна моята душа.
И две очи последвах само, ...
  383 
От запасите за Влади
майка му шише извади,
че обича за закуска
по две патрончета да люска.
Брей, каква голяма сила ...
  343 
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
  298 
/ по " Тя си беше виновна" от Миглена Миткова /
Жената е виновна по начало -
измамила е бедния Адам
да си откъсне ябълка узряла
от райското дърво, без капка срам. ...
  659 
Събрах звуци рой
в лятна нотна тетрадка.
Лист след лист шумоли –
пианисимо, кратко.
Лист като дъжд в мен вали... ...
  301 
Ние чакахме дълго щастливото бъдеще,
със красиви надежди живяхме,
ала бяхме изтеглили картите губещи
и във посока погрешна вървяхме.
И пътеките свои със възторг си избирахме ...
  359 
Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали, ...
  558 
Седнало на кръстопът,
Времето
на чашка ме покани –
да поспориме за същността
на греха, ...
  348 
Затова ли искаше сърцето ми?
За да го разбиеш на парчета...
Ще ти кажа нещо и го запомни:
Цял живот бъди проклета!
Затова ли искаше душата ми? ...
  305 
Моля те, не ме оставяй
никога сама и не тъжи
когато те отричам, не забравяй,
сърцето има нужда от лъжи.
Ако всичко беше истинско и чисто ...
  463 
И ние, като всички тук подвластни сме,
на този гнил, материален свят,
но вплитаме в словата нишки щастие
и плачем, щом в душите ни горят,
свещиците в олтарите порутени ...
  317 
Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
  357 
Той удари веднъж. (Тя си беше виновна.)
Неслучайно е мъж. А и имаше повод –
загоряла храна... И детето все плаче...
Виж, една синина – просто нямаше начин.
И на другия ден той отново посегна. ...
  1166  13  21 
Главата ми забита е в казан. И няма Милка днес да ме целуне.
Животът е тъкачен стан. А аз не спя при новолуние.
О, мила Мила, мило ми е с тебе. Но ти, любима, си мутреса.
А исках аз от тебе бебе. И надалеч отиде днеска.
Не мога сметките да плащам. А от енергото ме гонят. ...
  548 
Във любов не ми се вричай,
ако сърцето ти е лед
и празни думи не изричай,
ще оцелея и без теб!
Не ми рисувай на морето ...
  261 
Питам (за един човек):
как ли ще е в следващия век?
И когато отговора знам,
на секундата ще му го дам!
Че много хора все пътуват ...
  680 
Предложения
: ??:??