248 773 резултата
Във погледа ти свеж влюби се
един вече бивш младеж на име Боби,
за когото поезията е хоби.
Имение, кола, пари аз не притежавам,
но по мое скромно мнение до края ...
  289 
И не ме търси, недей,
в аромата на звездите.
Те си имат апогей.
Аз си имам болки скрити.
Няма да ме видиш ти ...
  522 
И ще потъвам в теб отново и отново...
И ще потъвам в светлината ти,
но и във дебрите на твоя таен мрак
Докато тъй дълбоко взирам се в душата ти,
докато,да продължа, ми даваш тайно знак.. ...
  373 
Идат от нищо мечти
Желани от години
В планини отчаян
Седях аз смаян
Когато видях я ...
  449 
***
където
са
парѝте -
са
бедѝте ...
  222 
Не е ден като ден. В този пек все едно си в пустинята.
Не е истински град, щом се сбира в китарен калъф.
Две-три медни слънца в кадифето блестят — "милостинята".
Ала стигат му в подлеза с утрото все да е пръв.
Той е странен човек. Вместо музика свири душата си. ...
  474  13 
Бях свикнал аз навсякъде безспир
безгрижно да прекарвам пир след пир
и ден за ден да си живея.
Затуй сега съм притеснен,
че е помислила смъртта за мен – ...
  357 
Ако си нощ безкрайна,
със тъмнината си ме прегърни!
Ако си буря страшна,
със своята стихия ме плени!
Ако си златно слънце, ...
  328 
Как желая да мога да зная,
двете птици какво си шептят,
двата песа защо не се лаят,
всички риби защо не летят?...
Този свят ме засипва с въпроси. ...
  330 
Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...
  271 
Тъмни облаци слънцето скриха.
Но не вали.
Тревата зелена повехна и неокосена стои.
Голи дървета.
А под тях покривка от бледожълти цветя. ...
  224 
Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...
  610 
-14-
Упанишадите,Рамаяна,Библията,
Тората и Корана,
нито мантрите на Изтока
дърва,въглища и пелети ще ни доставят! ...
  471 
За кой ли път романа на живота си прелиствам… Недописан.
В началните му страници навярно същността си ще открия.
В прегръдката на мама, без която все не можех да заспивам.
(Не беше ли до мене тя, в завивките сълзичките си триех.)
И в гълъбовосиния, вглъбен или зареян взор на тати. ...
  873  11 
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
  357  12 
Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
  1001 
Тази нощ… се стреснах яко:
Някой бичеше дъски!
Пийнах чаша прясно мляко
и със тапите в уши
взех на глас да разсъждавам ...
  598  12 
Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...
  1344 
Вълшебно килимче изпраща ми нощем луната,
над триста баира долитам до своя жених.
Но непогасима за този сеанс е цената,
невидима стигам и няма, проплакала в стих.
До първи петли над съня му незрима будувам ...
  820  12 
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...
  887 
Всеки миг е последен за някого,
и е първи за друг.
Едно чакаме, друго ни чака
днес, сега и тук...
Но понякога смело излизаме ...
  670 
В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...
  1044  18 
Откакто този свят светува,
откакто всичко се върти,
човек гърдите си издува.
Заграбва с шепите пари,
забравил святата повеля, ...
  384 
Ти не си виновен. Аз сама се лъжа.
Щеше да е смешно, да не беше тъжно.
Думичките мили, дето ми ги пишеш,
всъщност са капани, до един излишни.
Моята наивност чакат да излапат. ...
  548 
С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...
  540  15  23 
Мечтата е обич, мечтата е зов,
мечтата е чиста, непорочна любов.
Мечтата крепи ни и в студ, и във зной,
на душата дарява заряд и покой.
Мечтата е вечна, мечтата е сън, ...
  378  16 
В ъгъла една обувка стара,
захвърлена прашясва в самота.
Без другарче - спътник за забава,
забравена с прекършена съдба.
Запазен спомен за времена и нрави, ...
  736 
Душата не умее да мълчи,
тя с всяка клетка ти говори,
понякога от болка ти крещи,
друг път със разума ти спори.
Заслушай се във тихият и глас, ...
  967 
Много страдание има в тоя свят,
мъката човешка много ме потиска,
експлоатацията, починалите от глад...
не това, друг свят душа иска!
Решението е борба упорита, ...
  428 
Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...
  436  14 
Аз сам си тръгвам - парещо студен,
нелепо закъснял за тая крачка,
не зная стъпките ми накъде ме влачат,
но виждам ясно - пътят е пред мен.
Луната, като призрак пребледняла, ...
  485 
Във утрото така красиво
сънувах твоите очи,
във тях изгряха мълчаливо
безкрайна музика, лъчи.
Замислена, аз тръгнах тихо ...
  975 
Толкоз фундаментални проблеми
надвиснали,
а те най-дребните требят.
Един учебникарски лови "бисери",
друг умува над учебното време. ...
  236 
От доста време се мотая,
Не съм написал даже ред.
Умора пролетна е зная,
обхваща всички тя наред.
Но пролетта отдавна мина... ...
  306 
Защо не ми отваряш като чукам?
Сълзите ми надвикват мисълта.
Звездите като циреи се пукат,
върху вратата хвърлят светлина.
Блести сега от моите желания, ...
  334 
Да бъдеш от всички нежелан,
и от никого неразбран,
да търсиш все подслон някъде,
и като мръсно коте да те ритат и гонят отвсякъде.
Всички очи те гледат с презрение, ...
  297 
-13-
Очертават се шест твърди зрънца,
които с нетърпение очакват моите публикации.
Двете смело афишират своите имена,
останалите все още бранят личното си пространство! ...
  366 
Лична карта, куфар и билет.
Полага крак на стълбата към самолет.
Отсреща старец маха в очите със тъга.
Мина сетен миг и свали безпомощно ръка.
За очите стари вече непрогледно е далеч. ...
  477 
Шум дочувам от пролуката в тавана
и със ехо стъпва по напукания под,
в стените удря стон, като камбани -
от пиано черни ноти в елегантен валс.
С трепети посрещам топлите акорди, ...
  230 
***
призванието
вярва в правотата си
при все че твърде
често се опарва и
безхлебно претоварва
  236 
Предложения
: ??:??