20 489 резултата
Спомени отварят пак душата,
безсилна тя кърви,
а на вратата
черен кръст виси.
Хей, ти, усмихни се и не тъжи, ...
  943 
Точно тук...
е нещото,
забравено и мило
спряло пак дъха ми,
точно тук... ...
  654  10 
Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...
  504 
Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...
  653 
Не зная
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...
  663 
Стихийно в мен
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...
  871 
Опънати въжета... за обесване,
пресичат пътя ми, завързана тълпа,
лица невиждащи... наместващи,
последните ми чувства... тишина.
Открито бягство... за прераждане, ...
  882 
Единение
Благославям Те
и покланям се,
прославям Те
и отдавам се! ...
  489 
В дълбините на мрачното ми сиво,
корабът потънал е заспал,
а миналото сякаш е покрито
с дантелен, веещ се воал.
По пътеките на бъдещето светло, ...
  807 
[Backstage][Intro][Mezzo Piano]
Кларинетно звуча нейде из мрака,
барабан сякаш имам в свойто сърце.
Тъмна идея в ума ми пак трака,
мелодично протягам към ада ръце. ...
  623 
Непожеланите - единствено различни
от всички други, с липса на желания...
По десет пръстчета на малките ръчички
протягат се към майчината сянка...
Непожеланите - във техните въпроси ...
  1110  28 
Там всичко беше тихо,
убийствено и безразлично,
там всички ни раниха,
за да забравим да обичаме...
Ей така ни казваха ...
  829 
Защо
Боже мили...
така си ни създал
от плът...
крехка ...
  1312  58 
Цифрограма
1 - среща (случайна)
2 - тръпка (внезапна)
3 - копнеж (невъздържан)
4 - желание (все по-силно) ...
  1180  15 
Вихърът стихва, кога се налудува,
и вълна към вълна от щастие пулсира,
а птицата волна кога се натанцува,
за блажен покой в гнездо се прибира.
Дните се ронят и с мигът умира - час, ...
  596 
НЕБЕСНИ КОНЕ
На писателя Димитър Атанасов
Те потръпват от дъх на жребец,
в тях кипят неузрелите трепети –
рият лудо и с гриви гребат ...
  1368  10 
През дните си невидима минавам -
превръщам ги във шепа тъжен прах...
Привикнах със мечти да се прощавам -
да ги отгледам тъй и не успях...
И хората край мен са сиво-чужди - ...
  1030 
Дим... и омара
Дъх... и поквара.
Тягостни вопли.
Димът ще ме стопли.
Мое було, мой грях. ...
  798 
Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е... ...
  541 
Два свята 4
Спокойният живот е залиняване,
когато стане самоцел
и придобивко-пристрастяване,
ако гониш го без Цел! ...
  584 
Из ума на кървящия поет
Душата ми почернява всеки ден,
превръща се в лабиринт на миналото,
какво се случва тези дни с мен?
Завръщам се към дивото... ...
  467 
„Как се спи при пленникотворив отшелник...”
Медуза-Отшелник
Крепи Пещерата
Отшелник–Свещеник
Заровил е Брата ...
  897 
От висотата на моята 90-та годишнина изпращам сърдечни поздрави и целувки на всички мои приятели от сайта, които с топли думи и чувства ме вдигнахте от болничната постеля и ми вдъхвате сили и желание за живот!
Бъдете здрави, весели и вдъхновени! Създавайте нови бисери на нашата родна поезия! Обичам ...
  4451  40 
След отрезвителното...
Разчлениха ме... Само със думи...
А бях тиха...
В свойто безумие...
Боже, кога ще се случи, ...
  885  38 
Авторско
Автор съм. И сътворявам
несъздавано преди.
Сътворен. И пресъздавам
към Създателя следи. ...
  612  13 
Пак така
Пустата черна котка
пак ми е на карък.
Вече съм като точка
в стар, омагьосан кръг. ...
  686  13 
Нощ... и времето го няма,
заспала тишина, събуден миг,
неистова, сънувана покана,
за път далечен... неизречен вик.
Неизречен... в тялото почувстван, ...
  1180  10 
Трето измерение
Душата ми е в трето измерение.
По-чиста съм от всичките "преди" -
А "тук" и "там" са нейни отражения,
съпътстват ме и пъзели-мечти... ...
  844 
Научих се да съм вселена
Видях се цяла в светлина;
нежна, с блясъци обляна.
Привидно нямаше ме, да,
родена съм от морска пяна! ...
  902 
За себе си нищо не искам.
Без светлина ще виждам,
което ми е нужно.
И звуците да заглъхнат,
неказаното ще чувам. ...
  692 
Разголвам душата си, пътнико!
Спомени вятърът носи,
ще тръгнеш по път - без въпроси,
но истинска само ти ме копня,
как плаче без сълзи душата видя. ...
  747 
Когато те застигне порой
от ненужни упреци и думи тежки,
в бяга си намери покой,
в дом, изграден от обич,
от длани любящи и нежни. ...
  476 
Кървяща рана
На стон един,
изтръгнат от душата,
с тих тътен
ехото отвърна! ...
  799 
Не, не твърдя,
че всеки ден откривам
рисунки пещерни, но на едно държа:
харесах ги,
защото са красиви - ...
  722 
Наказан спомен, бедна тъмнина,
избодени... се стичат часовете,
извикан порив, дяволска вина,
във себе си прелиствах ветровете.
Откраднат въздух, беше тишина, ...
  914 
Времето бавно отнася
към безкрая неугаснали мечти...
нелепо... но оставаме
техни жертви, обречени...
Не търси в неизмеримите неща. ...
  541 
И да, и не! Уви, видял си само блясъка
от формата на мойто пламенно дихание,
гравюрата, сега изчезваща по пясъка,
или брокатен образ в някакво списание!
Любов ли? Зная за какво говориш... ...
  807 
Открих враг във себе си!
Инстинкт за самоунищожение!
Отдаване и жертвоготовност!
Аз не съм от хората,
които искат да съхранят себе си! ...
  651 
Видение... събудено във мрака,
разкъсано от плачещи мечти,
потъпкана трева, изсъхнал крясък,
загнездено в съзнанието... мълчи.
Мълчи... когато, трябва да говори, ...
  797 
Аз бях роден и отгледан от Светлината,
бях получил божествено докосване и красота.
И нищо не можеше да нарани душата,
дори острите саби на порочността.
Аз бях изкушен един път от чудото, ...
  660 
Предложения
: ??:??