20 544 резултата
Красотата ще спаси света.
Достоевски
Защо ли ми е да съм жива
сред безсърдечна пустота?
Дори и мъртва – съм красива. ...
  355 
Сега... щом затворя очи,
какво ли ще видя, ме питаш.
Дори, може би, да сгорчи,
огледалце, реших да опитам.
Ето, лумна пред мен светлина ...
  674 
Огледалото ме гледа все различно,
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам ...
  661 
Ако българите тайната знаят -
точното място в небето на Раят,
отдавна тия от първа класа
да са дали в кеш пари под маса,
уредили тях и целия си род ...
  941 
Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено, ...
  787 
Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...
  399 
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
  831  21 
Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...
  813 
Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята, ...
  309  12 
Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет, ...
  299 
Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...
  579 
Пред огледалото,
в тихата вечер,
на мислите свои,
аз съм диспечер.
Кои да пусна? ...
  600 
Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с натурии тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...
  353  10 
Часовникът отмерва тишина, като след Хирошима.
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...
  1058 
Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...
  286 
Аз ли съм онази в огледалото,
с бръчици от смях покрай очите,
влюбена в зеленото и бялото,
в приказките, в хората открити.
Аз ли съм онази в огледалото, ...
  1031  21 
Живота си нарамих със замах,
не знаех, че е тежичък товара.
Уверена във силите си бях.
- Далече съм - си казвах - аз от старост!
Вретеното на бързите ми дни ...
  1564  24 
Днес задружно всички на стобора
ще се разделим на два отбора.
Изкусно ние ще излъжем отрано
мама , тате, баба , дядо.
Първи април е хайде да излъжем, ...
  1143 
Пред себе си застанал съм отново
и гледам се със болка във очи.
Без смисъл в случая е всяко слово,
защото ти си аз, а аз съм ти...
Но чувствам се виновен много тук, ...
  1464  26 
Лъч слънчев просветна в тъмната стая.
Изпрати ми вест, топлина и омая.
Пошушна ми тихо, така, на ухо,
усмихна се ведро зад крехко стъкло.
Надникна за малко, а после се скри. ...
  382 
#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея. ...
  1250 
Лице в лице, една до друга
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах. ...
  738  19 
Поставих, днес - парче от огледало
до друго, лошо счупено парче.
С надеждата, че може би е спряло
времето, на моето лице.
Не беше спряло, никак, а напротив, ...
  802  13 
В заблуди си живее тоз народ
и в спомени за старата му слава.
Понякога – необичайно горд,
а друг път е окалян и оплакан...
Какво да вдигне чуди се сега – ...
  1232 
Зимна вечер
Никогда с собой я не полажу,
Себе, любимому,
Чужой я человек.
Сергей Есенин („Метель“) ...
  438 
Веднъж ми казаха, че не мога,
усмихнах се и замълчах.
Да ни съди може само Бога,
пред себе си и него обещах:
Вяра в себе си от други да не губя ...
  230 
КНИГИТЕ СИ ИМАМ САМО
Бил съм влюбен в не една любима,
но любим за никоя не бях.
В своята безсмъртна, мъртва зима
гледам даже мъката през смях. ...
  516 
Сервитьорът на времето ми поднесе чаши.
Бяха пълни със несбъднати мечти.
Отпих от едната, макар леко уплашена,
и усетих как сърцето в мен трепти.
В чашите мечтите силно се вълнуваха. ...
  349 
По своя образ и подобие
създал Всевишният Адам.
Живот му дал, благословил го
със сила и с божествен плам.
Изпратил го с попътен вятър ...
  365 
Мистерия, магичност и реалност,
даряваща живот със благослов.
Събрала в същността си тя омайно,
Бог с дявола, амбиция с любов!
Привличаща с дъха си самодива, ...
  296 
КОГА – НЕ ПОМНЯ, НО СЕ СЛУЧИ
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави. ...
  279 
Сред празни стаи
гинат моите мечти,
в очакване на края
Бог ще ме прости!
Небесата съзерцавам ...
  539 
Там, където всичко се забравя
се отъпкват стари коловози,
всичко се повтаря и повтаря,
грешките еднакви, все са нови...
Всеки ден е с отпечатъка на вчера, ...
  294 
Мисля - от щастие се нуждае всеки,
то е част от неговото достойнство!
Огромни успехи постигна дотук човека,
а трудно осигурява своето спокойствие!
Нерви, злоба, завист, омраза - ...
  357 
Една звезда на небосклона свети много ярко,
над родната, горда и велика Родопа планина.
И в студена зима, есен, пролет и лято жарко,
мълвят името му хората по байри и нивя.
Момчил Юнак, един български воевода, ...
  418 
От всичките ви маски ни една,
не си избрах – за мене са широки,
защото имам много имена
и все летя, и в хиляди посоки,
пилея щедро песен, лунен сън, ...
  327 
Има милиарди истини – всичките верни.
Блещукат сред необята мечти безбройни.
Някой за къшей хляб, за покрив се моли,
друг зинал уста Кълбото синьо да погълне.
Не се боя, алчността едва ли света ще погуби. ...
  508 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  1089  10 
Нощна пеперуда полетя във мрака
и кацна на самотното дръвче във края.
Зачака тя, както пътник чака влака,
сама, в затихналата, приказна омая.
Лек дъжд започна да се сипе нежно, ...
  489 
Животът следва свойто колело,
препуска от зачатие към рая.
Педалите неистово върти,
спирачките са пристан на безкрая.
Чукари стръмни днес ще изкачи, ...
  913  11 
Предложения
: ??:??